Выбрать главу

Излиза.

Трето действие

Тръбен звук. Влиза Хорът.

ХОРЪТ

И ето че със бързина на мисъл

крилатата фантазия отново

понася сцената към друго място.

Въобразете си, че сте видели

блестящо снаряжения ни крал

от Хамптонския пристан да се качва

на кораба и гордия му флот

да поздравяла с вимпели от свила

изгряващия Феб296. Понапрегнете

въображения и вижте с тях

как юнгите сноват по такелажа

и чуйте свирката, която внася

ред в хаоса от звуци; вижте как,

изпълнени от вятъра, платната

през набразденото море влекат

грамадите, сечащи с остра гръд

високите талази. За минута

си представете, че сте на брега

и виждате цял град да се люлее

върху вълните — тъй изглежда този

огромен флот, поел със курс: Арфльор297.

След него! За последния му кораб

вържете мисълта си, да ви тегли

със нея на буксир все по-далече

от тази ваша Англия, безмълвна

като дълбока нощ и поверена

на тез, които вече са без сила

или я нямат още: слаби старци,

деца и баби. Да, защото кой,

комуто първи косъм украсил е

брадичката, могъл би да не тръгне

към Франция със тоз отбор смелчаци?

Ум, ум напрягайте и вижте как

Арфльор е стегнат в нашата обсада

и как оръдия отвред към него

насочили са гибелни гърла.

И представете си, че от Париж

посланикът ни връща се и казва

на Хари, че французкият владетел

му дава дъщеря си Катерина298

със зестра от две-три нищожни графства.

Той не приема и артилеристът

към адския фитил поднася пръта

със пламъка…

Шум на битка; оръдейни тътнежи.

                … и всичко рухва в прах!

А по-натам, което не във ред е,

с фантазия сами го допълнете!

Излиза.

Първа сцена

Франция. Пред стените на Арфльор. Шум на битка.

Влизат Кралят, Ексетър, Глостър и Войници, мъкнещи стълби за атакуване на крепостта.

КРАЛЯТ

Към пробива отново, храбри мои!

Ако не минем, то да го затулим

с английски трупове! Във мирно време

най-ценните черти на всеки мъж

са кротостта и скромният характер,

но днес, когато вихърът на боя

в ушите ви бучи, бъдете тигри,

в кръвта си влейте плам, стегнете мишци,

под гневен вид прикрийте кротостта си

и на очите си придайте ярост,

така че да заплашват, огнеметни,

от черепните бойници, подобно

на бронзови топове; а над тях

във мрачна ярост надвесете вежди,

тъй както канарата край брега

навежда се над своята основа,

разядена от бясното море;

стиснете зъби, разширете ноздри,

задръжте дъх и напрегнете мощ!

Напред, в атака, знатни англичани,

кръвта си наследили от бащи,

които със духа на Александра299

от мрак до мрак тук водили са битка

и в ножниците скривали са меч

единствено по липса на противник!

Честта на своите майки опазете,

доказвайки, че сте деца на тези,

чието име носите! Бъдете

за пример на по-долните по кръв

и научете ги да се сражават!

Вий също, волни селяни, които

във Англия сте расли, покажете

как тя ви е отгледала! Кълна се,

че до един достойни сте за нея,

защото ни един не виждам тука

тъй долен, че очите му сега

да не блестят със благороден блясък!

Като ловджийски кучета на ремък

вий теглите! На лов! Да вика всеки,

щом своя меч върху врага стовари:

вернуться

296

Феб (мит.) — т.е. слънцето.

вернуться

297

Арфльор — вж. общата част на бележките.

вернуться

298

Катерина — вж. общата част на бележките.

вернуться

299

„… със духа на Александра…“ — т.е. жадни за нови завоевания като Александър Македонски.