„За свети Георги300, Англия и Хари!“
Излизат. Шум на битка и топовни гърмежи.
Втора сцена
Пак там.
Влизат Ним, Бардолф, Пистол и Пажът.
БАРДОЛФ
Напред! Напред! В пробива! В пробива!
НИМ
Моля ти се, капрале, не бързай толкоз! Много е горещо там, пък мене ако питаш, аз си нямам запасен живот. Пламнал ми е афектът, чиста истина!
ПИСТОЛ
Да, чиста истина! Кръвта се лее!
Секат се здраво! Божи люде гинат!
„И щит и меч
във ад и сеч
безсмъртна слава носят!“
ПАЖЪТ
Сега да си бях в някоя лондонска кръчма! Давам си цялата слава за безопасно кътче и халба пиво!
ПИСТОЛ
Мен ако питаш,
„Да бе възможно туй, което
със блян изпълва ми сърцето,
натам и аз бих литнал в миг!“
ПАЖЪТ
„Това ще бъде лесно,
но май по-малко честно
от птиче чурулик!“
Влиза Флуелен.
ФЛУЕЛЕН
Към пропива, кучета! Напред, негодници!
ПИСТОЛ
Смири гнева си, славни пълководче!
Прости греха на Божията глина!
Смекчи се, гълъбче! Не бързай, пиле!
НИМ
Ами да! Тази ваша чест носи лоши афекти!
Излаза заедно с всички освен Пажа.
ПАЖЪТ
Макар да съм млад, съвсем са ми ясни тези трима фукльовци. Аз ги обслужвам и тримата, но ако трябваше те да ми служат, не би излязъл от тях един слуга за мене. И така си е: от три чучела един мъж не става. Бардолф има огнен лик и бледа кръв, поради което е на думи велик, а драсва пръв. Пистол също има сечаща реч, но кротък меч, тъй че с думи убива, но за бой не го бива. Колкото до Ним, и той герой е мним: чул е, че храбрите не говорят много и затова дори не си казва молитвите от страх, че може да бъде взет за страхливец. Но колкото и скъп на думи, толкоз е и на дела, защото досега не е строшил ни една глава освен своята собствена, и то о един стълб, когато беше се натряскал. И тримата крадат каквото им падне и го наричат „придобивка“. Бардолф задигна отнейде един калъф за лютня, мъкна го дванайсет левги и го продаде за пени и половина. Той и Ним са се сдружили за грабеж и в Кале свиха една лопатка за жар, от което се убедих, че накрая ще се опарят добре. Те и моите ръце искат да научат да се чувстват у дома си в джоба на ближния като неговите ръкавици, но да търсят своите неща в чужди джобове е противно на мъжкото ми достойнство, защото в тях човек може да си намери и белята. Трябва да ги зарежа и да си подиря по-добра служба. Гади ми се от тяхната низост и ще трябва да я повърна!
Излиза.
Влизат от разни страни Гауър и — отново — Флуелен.
ГАУЪР
Капитан Флуелен, трябва да се явите незабавно при мините. Дук Глостър иска да ви говори.
ФЛУЕЛЕН
При мините? Вие кажете на дука, че не е допре да влиза при мините. Защото подкопът, виждате ли, не е направен по правилата на пойното изкуство. Той е недостатъчно дълпок и вие може да съопщите на дука, че противникът, виждате ли, е прокопал контрамина на четири лакътя под нас. Пога ми, ако не дойде опратно разпореждане, той ще изпухне всички нас!
ГАУЪР
Дук Глостър, комуто е поверено командването на обсадата, е съветван от един ирландец, благородник, честна дума, с големи знания!
ФЛУЕЛЕН
Не се ли казва капитан Мак-Морис?
ГАУЪР
Мисля, че да.
ФЛУЕЛЕН
Пога ми, той е най-голямото магаре на света и аз ще му кажа това в лицето. От истинско пойно изкуство, от римска военна наука той има, виждате ли, понятие колкото сляпо кученце!
Влизат Мак-Морис и Джейми.
ГАУЪР
Ето го иде с шотландския капитан Джейми.