АЛИСА
„Де нек.“
КАТЕРИНА
Значи повтарям: брадичка — чин; врат — мек.
АЛИСА
„Нек“, мадам, не „мек“.
КАТЕРИНА
Да. Де нек. Все пак не е ли добре?
АЛИСА
Отлично, мадам. Произнасяте думите, сякаш сте родена англичанка.
КАТЕРИНА
Сигурна съм, че с Божа помощ скоро ще се науча да говоря.
АЛИСА
А не сте ли забравили вече наученото?
КАТЕРИНА
Не. И веднага ще ти го кажа: де хенд, де пингрз…
АЛИСА
Де фингрз, мадам.
КАТЕРИНА
Де фингрз, де илбоу…
АЛИСА
С ваше разрешение: де елбоу.
КАТЕРИНА
Така го казах! Де елбоу, де мек, де шин. А как се казва „ябълка“ например?
АЛИСА
„Де епл“, мадам.
КАТЕРИНА
Де епл. А „праскова“?
АЛИСА
„Де пийч“, мадам.
КАТЕРИНА
Де пийч? O, Seigneur Dieu! Тази дума звучи грубо, безсрамно и греховно! Фу, де пийч! Ужасно! Как ще кажа на трапезата: „Поставете прасковите!“
АЛИСА
„Пут де пийчиз!“, мадам.
КАТЕРИНА
Какво? Пут, пийч! Това е невъзможно! Стига ни толкова за днес. Да вървим на обяд, Алиса!
Излизат.
Пета сцена
Друга стая в двореца.
Влизат френският крал, Дофинът, Бретанският дук, Конетабълът и други.
КРАЛЯТ
Безспорно е, че е преминал Сома304.
КОНЕТАБЪЛЪТ
И с бой не го ли срещнем, господарю,
във Франция да не живеем вече,
да изоставим нашите лозя
на този груб и варварски народ!
ДОФИНЪТ
O, Dieu vivant305! Възможно ли е тези
филизи незаконни на рода ни,
покарали от мъжкия излишък
на нашите бащи, тез наши пъпки,
отчекнати от нас и присадени
на долен ствол, тъй буйно да израснат,
че вече да поглеждат отвисоко
дървото, от което произлизат?
БЕРТРАНСКИЯТ ДУК
Нормански копелета! Sacre bleu!
Mon Dieu! Ma vie306! Без бой ако ги пуснем,
владения и титли ще продам
и ще си купя мръсна, влажна ферма
във техния раздърпан Албион307!
КОНЕТАБЪЛЪТ
Dieu de batailles308! Отде у тях тоз дух?
Не е ли климатът им сив, мъглив,
студен и мрачен, с бледо, хладно слънце,
което сякаш толкоз ги презира,
че им смразява всеки плод до смърт?
Как може ечемичната отвара,
тоз лигав цяр за изтощени кранти,
така да стопля хладната им кръв,
а нашата, от лозов сок съгрята,
пред нея да изглежда тъй студена?
Зарад честта на нашата страна
да не стоим като висулки ледни
под стрехите на свойте домове,
когато тяхното студено племе
със жарка пот полята ни роси,
богати уж, но бедни, ако съдим
по туй какви владелци са родили!
ДОФИНЪТ
Заклевам се, французките ни дами
говорят, че духът ни бил отслабнал
и че плътта си щели да отдават
на англичаните, за да подсилят
страната ни със мелези от тях!
БЕРТРАНСКИЯТ ДУК
Те пращат ни да даваме уроци
по леки волти и куранти бързи309
във техните училища по танци,
защото бил талантът ни в петите
и нямало бегачи като нас!
КРАЛЯТ
Къде е глашатаят ни Монжуа?
307
309