и го грози въже със долна смърт,
за псе достойна, не за храбър воин.
Не бива клуп гръцмула му да стисне!
Но Ексетър изрекъл му е смъртна
присъда зарад утвар малоценна.
Затуй върви — теб дукът ще послуша.
Бардолфовата нишка нек’ не бъде
отрязана без жал от връв за пени315!
Върви, спаси го — тебе възмездя ще!
ФЛУЕЛЕН
Лейтенант Пистол, разпирам отчасти вашата мисъл.
ПИСТОЛ
Тогаз възрадвай се!
ФЛУЕЛЕН
Уверявам ви, лейтенант, тя не е нещо за възрадване. Защото, виждате ли, даже ако той ми беше прат, аз пак пих желал дукът да го накаже със смърт. Дисциплината преди всичко!
ПИСТОЛ
Пукни тогаз и в ада се пръждосвай
и палец между пръстите316 за теб!
ФЛУЕЛЕН
Допре!
ПИСТОЛ
На, дръж го!
Излиза.
ФЛУЕЛЕН
Много допре!
ГАУЪР
Отявлен мошеник и негодяй! Сега си го спомням — сводник и джебчия!
ФЛУЕЛЕН
Уверявам ви, той говореше на моста такива храпри думи, каквито рядко се виждат. Но много допре! Уверявам ви, ще му припомня някой ден това, което ми каза сега!
ГАУЪР
Да, той е един голям глупак; шут и измамник от тези, които отиват на война, за да се перчат после в Лондон с военната си униформа. Тези приятели знаят имената на всички висши началници и могат да ти кажат безпогрешно всички битки и схватки: какво е станало на еди-кой си редут, при еди-кой си пробив, с еди-кой си конвой; кой се е отличил, кой е бил убит, кой е бил разжалван и какви условия е предложил противникът. Всичко това го зазубрят, облечено във военен език и окичено с най-модните ругатни; и не можете да си представите какво силно впечатление правят сред пенливи чаши и мътни мозъци една брада, подстригана по генералски, и една дрипава униформа. Трябва да свикнете да разпознавате тези нищожества, които петнят века ни, инак може да допуснете невероятна грешка.
ФЛУЕЛЕН
Вярвайте ми, капитан Гауър. Разпирам, че той не е това, за което иска да се представи пред света. И ако му открия слапото място, ще му дам да разпере какво мисля за него! (Барабанен бой.) Чувайте! Кралят пристига. Тряпва да му докладвам за моста.
С развети знамена влизат Кралят и Глостър, следвани от Войници.
Да благослови Пог Ваше Величество!
КРАЛЯТ
Какво ново, Флуелен? От моста ли идеш?
ФЛУЕЛЕН
Да, с разрешение на Ваше Величество! Дук Ексетър го защити плестящо. Французите пяха отплъснати след много смели и славни прояви. Противникът го пеше почти превзел, но бе принуден да се оттегли и дук Ексетър е господар на моста. Мога да кажа на Ваше Величество, че дукът е храпър воин.
КРАЛЯТ
Колко души загубихте, Флуелен?
ФЛУЕЛЕН
Загупите на противника пяха много, невероятно големи. А дукът, ей Погу, доколкото зная, не е загупил нито един човек, като не се смята един, който ще бъде опесен за ограпване на черква. Някой си Пардолф, ако Ваше Величество е чувал това име. Лицето му е цяло в пъпки, циреи и червени петна, устата му е издута до носа, а носът му пламти като въглен, синьо-червено, но сега е увиснал и огънят му е угаснал.
КРАЛЯТ
Всички престъпници като него трябва да бъдат обесвани. Ще издам строга заповед нищо да не бъде иззимано насила от селата; за всичко да се плаща; нито един французин да не бъде руган или обиждан с груби думи, защото когато Благост и Жестокост си оспорват едно кралство, по-любезният състезател е по-сигурен победител.
Тръбен звук. Влиза Монжуа.
МОНЖУА
Таз моя дреха ще ви каже кой съм.
КРАЛЯТ
Тя казва го, а ти какво ще кажеш?
МОНЖУА
Това, което мисли моят крал.
КРАЛЯТ
316