Разкрий ни го тогаз!
МОНЖУА
Тъй казва моят крал: кажи на Хари Английски, че може да сме му изглеждали мъртви, но бяхме само задрямали. Изчакването е по-добър воин от избързването. Кажи му, че сме могли да му дадем урок при Арфльор, но че не сме искали да отворим цирея, преди да е узрял напълно. Сега е наш ред да говорим и гласът ни е властен: английският крал ще се разкае за своето безразсъдство, ще види своята слабост и ще се удиви на нашето дълготърпение. Затова кажи му да помисли за своя откуп, който ще трябва да бъде съразмерен с претърпените от нас щети, със загубените от нас поданици и с понесеното от нас унижение; и който, преди да ни възмезди напълно, ще прегъне със своята тежест неговото нищожество, защото хазната му няма за щетите ни достатъчно пари, войската му не ще може да попълни загубите ни откъм войнишка кръв и той сам, коленичил в нозете ни, не представлява за срама ни достатъчно удовлетворение. Към това прибави предизвикателство и му кажи в заключение, че е подвел своите сподвижници, чиято присъда е вече произнесена. Туй каза моят крал и господар и туй ви казах.
КРАЛЯТ
Чина ти зная. Името?
МОНЖУА
Монжуа317.
КРАЛЯТ
Добре си вършиш работата. Тръгвай!
Върни се и кажи на своя крал,
че засега не диря бой и искам
да стигна безпрепятствено Кале,
защото ще му кажа откровено —
макар да не е мъдро да разкривам
тъй много на тъй хитър неприятел, —
че сред войската ми върлува болест
и тя е оредяла, и че тези
войници, със които разполагам,
са равни на еднакъв брой французи,
а здрави като бяха, всеки чифт
нозе английски носеше по трима
французи в едно тяло, честна дума!…
Прости ми, Боже! Почнах да се хваля.
Таз френска почва почва да ми действа!
Разкайвам се… Върви и съобщи
на господаря си, че аз съм тук.
Мой откуп е това безсилно тяло,
защита моя — тази шепа хора,
но с Божа помощ своя враг ще срещнем,
дори ако до френския ви крал
и друг застане, силен като него!
Това е за труда ти, Монжуа!
Дава му кесия.
И нека кралят ти добре размисли:
ако ни пусне, ний без бой ще минем,
ако ли не, то тъмната ви пръст
с червените ви кърви ще нашарим!
Пътувай, Монжуа! Накратко значи:
каквито сме, сражение не търсим,
но няма и да бягаме от него,
каквито сме!
МОНЖУА
Ще бъде съобщено.
Благодаря на Ваша Кралска милост.
Излиза.
ГЛОСТЪР
Дано не ни нападнат незабавно!
КРАЛЯТ
От Бога туй зависи, не от тях.
Здрачава се — поемайте към моста.
Ще пренощуваме отвъд реката,
а утре призори — тръба за поход!
Излизат.
Седма сцена
Френският лагер край Азенкур318.
Влизат Конетабълът, Дофинът, Орлеанският дук, Рамбюр и други.
КОНЕТАБЪЛЪТ
Да! От моите доспехи няма по-хубави на света! Защо се бави утрото?
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
Доспехите ви са прекрасни, но отдайте заслуженото и на моя кон!
КОНЕТАБЪЛЪТ
Това е най-добрият кон в цяла Европа!
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
Няма ли да съмне!
ДОФИНЪТ
Вие, конетабле, и вие, Орлеан, смеете да спорите за доспехи и коне?
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
С доспехи и кон като вашите не може да се похвали ни един принц на тоя свят!
ДОФИНЪТ
Каква дълга нощ! Не бих сменил коня си за никой друг, освен ако е от крилатите. Ça, ha319! Той подскача от земята, сякаш е натъпкан с косми като тенисна топка! Le cheval volant320! Истински Пегас321 chez les narinez de feu322! Щом го яхна, сякаш летя като сокол! Той препуска във въздуха и земята пее, когато я докосне! Всяко негово копито е по-музикално от сладкозвучната цев на Хермеса.
317
321