ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
Да, но сега месото май не им достига.
КОНЕТАБЪЛЪТ
Затова разбирам, че може да им се яде говеждо; но защо им се яде бой, това не разбирам… Време е да се въоръжаваме. Хайде, тръгваме ли?
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
Сега е два. Към десет, според мен,
ще има всеки сто от тях във плен!
Излизат.
Четвърто действие
Влиза Хорът.
ХОРЪТ
Сега си представете час, във който
е пълна само с тъмнина и шепот
огромната съдина на всемира.
Към всеки лагер ситото на мрака
пропуска приглушеното звучене
на неприятеля и часовите
от двете армии почти си чуват
прошепнатите в тъмното пароли.
Припламват в мрака огън срещу огън
и в пламъка им всякоя страна
отгатва вражата неясна сянка.
Конете се усещат един друг
и гордо цвилене току прорязва
ухото на нощта; от тук и там
усърдни оръжейници занитват
доспехите на свойте господари
и звънките им чукове напомнят
за ужаса на утрешния ден.
От близките села петлите пеят,
часовниците бият три часа
и гордите със броя си французи,
самонадеяни и остроумни,
на зарове залагат във аванс
британците, които ще пленят,
и укори отправят към нощта,
че бавно си отивала, същинска
саката грозна вещица! В туй време
обречените бедни англичани,
загледани в безсънните огньове,
си мислят, примирени като жертви,
за идващия ден; и под луната,
с лица изпити, дрипави и мрачни
приличат те на сборище среднощно
от призраци. О, който си представи
как царственият вожд на тази паплач
сега, прегледал постовете, лично
минава от палатка във палатка,
с възторг ще викне: „Да живее кралят!“,
защото той войската си обхожда
до края тъй и всекиго приветства
с усмивка скромна и нарича всички
„приятелю“, „побратиме“, „земляко“.
Ликът му царствен с нищо не показва
какъв ужасен враг го обкръжава
и ни най-малко нощите без сън
не са прогонили кръвта от него;
напротив, той е румен, свеж и бодър
и тъй величествен и все пак мек,
че всеки клетник, преди малко клюмнал,
от младия му образ черпи бодрост.
Със щедростта на слънцето той всички
дарява с лъчезарния си поглед,
разтапящ ледовете на страха,
така че всеки — рицар и войник —
добива (ако смеем тъй да кажем
при свойто недостойнство), да, добива
през тая нощ по нещичко от Хари.
И тъй, сега на бойното поле
ще трябва да преместим свойта сцена
и с няколко размахани комично
ръждиви мечове — о, тъжна гледка! —
да оскверним тържественото име
на Азенкур. Затуй тук молим всеки
със помощта на своите представи
от смешното велико да направи!
Излиза.
Първа сцена
Английският лагер при Азенкур.
Влизат Кралят, Бедфорд и Глостър.
КРАЛЯТ
В опасност сме, така е, драги Глостър,
но туй от нас изисква двойна смелост.
Добрутро, братко Бедфорд! Боже святи!
Да, имало и в лошото добро,
когато знаем да го извлечем —
тоз лош съсед ни прави ранобудни,
което е и здраво, и полезно.
При туй за всеки той е проповедник
и втора съвест, тъй като ни кара
добре да се подготвим за смъртта.