КРАЛ ФИЛИП
Така да е! Французи, по конете!
БАСТАРДЪТ
О, свети Георги13, изтърбушил змея
и оттогава яхащ над вратите
на кръчмите, предай ми две-три хватки!
Към Ерцхерцога.
Хей, ти, ако се случа някой ден
в бърлогата ти с твоята лъвица,
ще те направя лъв с рога на вол
за показ по стъгдите!
ЕРЦХЕРЦОГЪТ
Млъквай там!
БАСТАРДЪТ
О, лъвски рев! От страх съм жив едвам!
КРАЛ ДЖОН
Към хълма горе, гдето най-изгодно
ще разположим всички свои части!
БАСТАРДЪТ
Тогава бързо, за да стигнем първи!
КРАЛ ФИЛИП
… А другите на другата могила —
и Бог, и правото да бъдат с нас!
Излизат.
След няколко схватки към вратите на града се приближава френски глашатай, предшестван от Тръбачи.
ФРЕНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Анжерски граждани, на крепостта си
вратите отворете и пуснете
да мине дукът на Бретан, Артур,
защото чрез ръката на крал Филип
той днес направи тъй, че горки сълзи
ще лее скоро не една злочеста
английска майка, чийто син прострян е
по гръб на туй поле; и не една
вдовица клета, чийто мъж притиска
в прегръдка хладна кървавата пръст.
Победата, почти безкръвна, пърха
над веселите френски знамена
и тук наблизо нашите войски
строени са да влязат във града ви
с тържествен марш и обявят за крал —
на Англия и ваш — Артур Бретански!
Влиза Английски глашатай, предшестван от Тръбачи.
АНГЛИЙСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Възрадвайте се, граждани анжерски,
и поздравете със камбанен звън
Джон, крал на Англия и ваш, когото
тоз жарък ден с победа увенча!
Бойците му, преди в сребристи брони,
пристигат, позлатени с френска кръв;
от шлемовете им едно перце
не е отсечено от френски меч
и всяко знаме връща се в ръката,
развяла го в началото на боя!
След малко, като весели ловци
с ръце във кръв подир успешна хайка14,
английските войници ще са тука.
Вратите си отваряйте за тях!
ХЮБЪРТ
Вестители, от кулите си ние
видяхме как се сблъскаха и как
оттеглиха се двете ви войски,
чиято равностойност бе такава,
че затрудни най-опитния съдник:
и двете си заплащаха достойно
за удар с удар, за отпор с отпор,
за кърви с кърви и за смърт със смърт;
еднакво силни бяха и затуй
ги уважаваме еднакво силно
и докато едната не надвие,
от двете своя град ще пазим ние.
Влизат — от противоположни страни — Крал Джон и Крал Филип с Войските си.
КРАЛ ДЖОН
Кралю французки, имаш ли в запас
излишна кръв, и нея да ти пуснем?
Ще може ли да потече спокойно
реката на правата ни, която,
заприщиш ли я, ще излезе мощна
от бреговете си и ще залее
и твойте граници, щом ти не искаш
да пуснеш сребърните й води
свободно да струят към океана?
КРАЛ ФИЛИП
Кралю английски, в тоя жарък изпит
ти даде не по-малко кръв от нас,
а май и повече, и аз кълна се
в десницата, владееща земите
под туй небе, че няма да сваля
тоз меч, заради правдата измъкнат,
неповалил те или неприбавил
към списъка на падналите в боя
украсата на кралското си име!
БАСТАРДЪТ
Величества, какви височини
достига вашият ламтеж за слава,
щом кипне благородната ви кръв!
Смъртта набива в гнилата си челюст
14