ГАУЪР
Защо? И противникът шуми — цяла нощ го слушаме.
ФЛУЕЛЕН
Ако противникът е магаре и глупак и празноглав пъпривец, значи ли това, че и ние тряпва да пъдем магарета и глупаци и празноглави пъпривци? А? Отговорете ми с ръка на сърце!
ГАУЪР
Ще говоря по-тихо.
ФЛУЕЛЕН
Аз ви моля най упедително да го сторите!
Излиза заедно с Гауър.
КРАЛЯТ
Макар и да изглежда старомоден,
но има в тоз уелсец ум и дух!
Влизат Бейтс, Корт и Уилямс.
КОРТ
Братко Бейтс, погледни натам! Май съмва, а?
БЕЙТС
То съмва, но ние няма какво да се радваме толкоз на деня.
УИЛЯМС
Началото му виждаме, но края му я видим, я не… Кой е там?
КРАЛЯТ
Свой.
УИЛЯМС
От коя част?
КРАЛЯТ
На сър Томас Ърпингам.
УИЛЯМС
Добър стар началник и любезен благородник. Кажи, какво мисли той за положението ни?
КРАЛЯТ
Че сме като корабокрушенци, изхвърлени на плитчина, които чакат първия прилив да ги отнесе в морето.
БЕЙТС
И не е казал тази своя мисъл на краля?
КРАЛЯТ
Не, пък и не бива да му я казва. Защото кралят — макар че не би трябвало аз да говоря това — е човек като мене: теменужката дъхти еднакво и за двама ни; небето е синьо за него, както и за мене; чувствата са му като на всеки човек. Ако ги няма всички негови регалии и почести, той ще се окаже в голотата си човек като всички и неговите стремежи може да летят по-високо от нашите, но когато паднат, се премятат досущ като тях. Така че когато също като нас вижда причини за страх, то страхът му без съмнение ще има същия мирис на нашия. И затова никой не бива да издава пред него страха си, защото, ако той се изпълни с него и го покаже пред войската, тя ще падне духом.
БЕЙТС
Той може да показва външно смелост, но аз мисля, че колкото и да е ледена тази нощ и каквито и да са последствията, би предпочел — пък и аз бих го предпочел за него и за себе си — сега да е до шия в Темза, само и само да сме далеч оттук!
КРАЛЯТ
А пък аз ще ти кажа съвсем искрено какво мисля за краля. Смятам, че той не би искал сега да бъде никъде другаде освен тук, където е.
БЕЙТС
Тогава да си беше стоял сам тука: той би се отървал с откуп, а мнозина бедни хорица щяха да си останат живи.
КРАЛЯТ
Не вярвам да го мразиш толкоз, че да искаш да е сега сам тука. Тъй говориш, за да узнаеш какво мислят другите. Но мене ако питаш, аз не бих могъл да умра никъде другаде така доволен, както в сражение за своя крал, тъй като делото му е справедливо и исканията му — честни.
УИЛЯМС
Туй е отвъд онова, което можем да знаем.
БЕЙТС
И отвъд онова, което трябва да обсъждаме. За нас е достатъчно да знаем, че сме кралски поданици: ако делото на краля ни е несправедливо, дългът ни към краля измива от нас всяка вина.
УИЛЯМС
Но ако делото му не е добро, той самият ще има да изплаща тежка сметка, когато всички ония изпосечени в битка крака, ръце и глави се сраснат отново на второто пришествие и закрещят, че са умрели там и там, едни кълнейки, други викайки за лекар, трети — оплаквайки се, че са оставили жените си в немотия, дълговете си — неизплатени, дечицата си — неотгледани. Боя се, че малцина умират в бой добре подготвени за оня свят, защото как ще са уредили благочестиво всичко, когато кръвопролитието им е било в ума? А ако хората не умират по християнски, за душите им ще носи тежка отговорност кралят, който ги е довел до такава смърт, защото да не му се подчинят, би значело за тях да нарушат поданическия си дълг.