КРАЛЯТ
Значи, ако един син е пратен от баща си по търговска работа и загине грешен в морето, според вас вината за неговите пороци трябва да падне върху бащата; или ако един слуга, пренасящ пари по нареждане на господаря си, бъде нападнат от разбойници и загине, неизкупил много грехове, по твоему сделките на господаря ще са виновни за погубената душа на слугата? Но това не е тъй. Кралят не е отговорен за смъртта на всеки отделен войник, както бащата не е — за смъртта на сина си, или търговецът — за смъртта на своя слуга, защото, когато са искали услугите им, те не са целели смъртта им. Освен това никой крал, колкото и неопетнено да е делото му, не може да го отстои на бойното поле само с безгрешни войници: някои от тях — случва се — ще носят вина за предумишлено и хладнокръвно убийство; други — вина за това, че са съблазнили някоя мома с лъжливи женитбени обещания; трети — за това, че, проболи нежната гръд на мира с кражби и грабежи, са се укрили след това зад сигурния бруствер на войната. Но ако тези люде, нарушили закона и останали без заслуженото наказание, са могли да се изплъзнат от хората, те нямат криле да избягат от Бога. Войната е неговият палач, тя е мъзда Божия. Тъй че сега във войната на краля хората си получават наказанието за извършени по-рано нарушения на кралския закон. Където са се бояли от смъртта, те са оцелели, а където са потърсили спасение, загиват. Така че, ако умират без покаяние, кралят е сега толкоз малко виновен за погубените им души, колкото е бил преди — за престъпленията, които са причина за гибелта им. Дългът на войника принадлежи на краля му, но душата му си е негова собствена. Затова всеки на война трябва да постъпва като тежко болния — да измие навреме и последното петънце от своята съвест. Ако след това умре, смъртта ще е дар за него; ако пък остане жив, времето, което ще е отдал, за да се подготви, ще е изразходвано за благо и няма да е грях, ако си помислим, че Бог в своята щедрост му е разрешил да оцелее, за да прозре сам величието му и да учи другите как да се готвят за смъртта.
УИЛЯМС
Така си е, който умира грешен, грехът му да пада върху неговата си глава. Кралят за това не отговаря.
БЕЙТС
Аз не ща той да отговаря за мене и пак с лека душа ще се бия за него.
КРАЛЯТ
С ушите си го чух да казва, че нямало да иска да бъде откупен.
УИЛЯМС
Да, казал го е, за да ни накара да се бием по-добре за него, но когато изпорежат гръцмулите на всички ни, него ще го откупят, а на нас от това по-топло няма да ни стане.
КРАЛЯТ
Ако доживея до това, вече никога няма да му вярвам на думата.
УИЛЯМС
Много ще го уплашиш! За монарха недоволството на някой негов нещастен поданик е опасно колкото изстрел от детско пушкало. Все едно да искаш да заледиш слънцето, като му вееш в лицето с пауново перо. Не щял да вярва на думата му! Глупости седнал да ми говори!
КРАЛЯТ
Малко ти е остър езикът! Да беше друго време, бих кипнал.
УИЛЯМС
Добре. Да се срещнем след боя, ако си още жив!
КРАЛЯТ
Съгласен!
УИЛЯМС
А как ще те позная?
КРАЛЯТ
Дай ми някакъв залог и аз ще го забода на шапката си. Ако набереш после храброст да си го познаеш, ще си разчистим сметките.
УИЛЯМС
Дръж ръкавицата ми! Дай ми ти своята!
КРАЛЯТ
Ето я!
УИЛЯМС
И аз ще си я нося на шапката. Ако след боя дойдеш и ми кажеш: „Моята е!“, кълна се в ръката си, ще ти отпера един добър плесник!
КРАЛЯТ
Ако остана жив, ще си я поискам!
УИЛЯМС
Да, колкото ще поискаш да те обесят!
КРАЛЯТ
Ще го направя, дори и да е кралят до тебе!
УИЛЯМС
Помни си думата! Сбогом!
БЕЙТС
Я се помирете, смахнати англичани, я се помирете! Да знаехте да броите, щяхте да видите, че ще имаме достатъчно разправии с французите!
КРАЛЯТ