Вярно. Те залагат двайсет срещу едно, че нямало сме да излезем наглава с тях, защото войската им наброявала повече глави от нашата. Но ако да сече английски пари има право само кралят, да сечем френски глави можем всички и кралят сам ще дава пример.
Бейтс, Корт и Уилямс излизат.
Да, всичко върху плещите на краля!
За техните живот, души, деца,
вдовици, дългове и грехове —
е отговорен той! О, тежка длъжност,
близначка на властта, а пък подвластна
на думата на кой да е глупак,
когото само собствената болка,
засяга, нищо друго! Колко много
спокойни радости не знае кралят,
достъпни всекиму, а пък какво,
което друг да няма, има той
освен Великолепие, освен
едно Великолепие и толкоз?
А пък какво си, да, какво си ти,
Великолепие, което правиш
от краля идол, а пък го оставяш
да страда земно повече от свойте
поклонници? Какви печалби носиш?
Къде са твойте приходи и ренти?
И във какво се крие стойността ти,
та толкова ценено си от всички?
Какво си освен степен, форма, сан,
вселяващи наоколо си трепет,
и то така, че който с тях го вдъхва,
е по-нещастен от онез, които
треперят от дъха му? Нима кралят
не получава вместо сладка почит
ласкателства? А колко струват те?
О, заболей, кралю, да видим как
Великолепието ще лекува
недъга ти! Със титли — как си мислиш —
ще охлади ли твойта треска то?
С поклони ще те вдигне ли на крак?
Направило те властен над бедняка,
ще ти даде ли неговото здраве?
Не, блян надменен, който си играеш
така лукаво с кралския покой,
аз крал съм, който знае те и помни:
ни скиптърът, ни мирото, ни мечът,
ни жезълът, ни златната корона,
ни бисернотъканата порфира,
ни списъкът на званията гръмки,
ни тронът ни, ни пяната от слава,
която блъска гордия ни бряг,
ни другите ти пищни атрибути,
Великолепие, ще съумеят,
положени в леглото на монарха,
да му дарят съня дълбок на оня
ратай нещастен, който вечер ляга
с корем натъпкан и опразнен ум
и в миг заспива, капнал от умора.
Нощта не вижда той, не знае как
изглежда тази дъщеря на ада,
защото от зора до мрак поти се
като коняр под погледа на Феб,
а нощем спи в полята Елисейски331
до дрезгаво, когато пак се буди,
за да помогне на Хипериона332
да стегне своя впряг. Тъй в труд полезен
живее той година след година
до гроба си… Така че, щом изключим
Великолепието, тоз нещастник,
редуващ дни във труд със нощи в сън,
е много по-щастлив от своя крал —
използва той покоя на страната,
но с грубия си ум не знае колко
безсънни нощи струват на кралете
тез мирни дни, полезни главно нему!
Влиза Ърпингам.
ЪРПИНГАМ
Достойни господарю, във тревога
от вашата отлъчка всички знатни
ви търсят где ли не!
КРАЛЯТ
Мой храбри старче,
във моята палатка събери ги!
Ще ви очаквам там.
ЪРПИНГАМ
Разбрано, сир!
Излиза.
КРАЛЯТ
О, боже на сраженията, дай
стоманени сърца на мойте хора,
не пускай малодушието в тях,
лиши ги от способността да смятат,
та броят на вразите да не смачка
безстрашието им! За днеска, Боже,
за днеска забрави греха, със който
баща ми се домогна до престола!
В нов гроб положих тялото на Ричард333
и повече сълзи пролях над него,
отколкото то капки кръв бе дало.
Издържам, Боже, петстотин бедняка,
331
333