които дважди в ден ръце изпити
издигат към небето, за да просят
прощение за неговата смърт,
и вдигнах два параклиса, в които
монаси пеят упокойни химни
за Ричарда. И още ще направя,
защото знам: и то ще бъде малко,
щом с горко разкаяние след него
за прошка пак ще моля!
Влиза Глостър.
ГЛОСТЪР
Господарю!
КРАЛЯТ
Гласът на брат ми!… Знам защо си пратен:
приятелите, идващият ден
и всичко друго днес лежи на мен!
Излиза.
Втора сцена
Френският лагер край Азенкур.
Влизат Дофинът, Орлеанският дук, Рамбюр и други.
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
По броните ни слънцето блести.
В бой, френски рицари!
ДОФИНЪТ
Montez a cheval334 Слуги, оръженосци,
къде е конят ми?
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
О, войнствен дух!
ДОФИНЪТ
Via! Les eaux et la tere!…
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
Rien puis? L’air et le feu?
ДОФИНЪТ
Le ciel, cousin Orleans!335
Влиза Конетабълът.
Е, как е, конетабле?
КОНЕТАБЪЛЪТ
Чуйте как
от нетърпение конете цвилят!
ДОФИНЪТ
Яхнете ги и нека цвърне кръв
от техните хълбоци във очите
на англичаните, та да помислят,
че смелостта ги заслепява, ха!
РАМБЮР
С кръвта на нашите коне да плачат?
А как ще видим техните сълзи?
Влиза Пратеник.
ПРАТЕНИКЪТ
Французки принцове, врагът строен е!
КОНЕТАБЪЛЪТ
На кон, безстрашни рицари, на кон!
Хвърлете само взор към тази паплач
опърпана и гладна и видът ви
духа й ще изсмуче и остави
на нейно място шлюпки от бойци.
Оскъдната им кръв не ще ни стигне,
за да обагрим своите кинжали,
и повечето наши мечоносци
ще приберат стоманата си чиста
по липса на забава. Да ги духнем
и от дъха на френската ни смелост
ще паднат, подкосени до един!
Без всякакво съмнение ви казвам,
че нашите обозни и слуги,
въртящи се без дело край войската,
ще могат да очистят много лесно
това поле от тъй нищожен враг,
дори ако на оня хълм ний с вас
останем само зрители на боя.
Но няма как! Честта не позволява.
Какво тогаз да сторим? Много малко:
сигнала „По седлата!“ затръбете,
качете се, блестящи, на конете
и Англия, щом зърне ви, тозчас
ще викне: „Мир!“, треперейки пред нас!
Влиза Гранпре.
ГРАНПРЕ
Французки принцове, защо се бавим?
Тез мърши островни, носове свели
във търсене на гроб за свойте кости,
грозят с вида си утринната гледка:
раздраните им знамена висят
и френският ветрец за подигравка
подмята ги. Сред тази сган сам Марс
изглежда провалил се и пъзливо
надзърта през ръждясал лицебран;
страхливите им конници стърчат
недвижни като свещници от мед,
а крантите им със провисла кожа
едва стоят с наведени глави
и от очите им се точи слуз,
а между зъбите им, неподвижна,
юздечката виси, позеленяла
от сдъвкана трева; и вече врани
кръжат над тях, готови да изпълнят
последната им воля. Думи нямам
да ви опиша живо таз войска
така нежива, както е в живота!
КОНЕТАБЪЛЪТ
335