Прочели са молитвите си, явно,
и чакат края си.
ДОФИНЪТ
А може би
преди сражението да им пратим
за хората храна и облекло
и зоб за прегладнелите им кранти?
КОНЕТАБЪЛЪТ
Очаквам само своя знаменосец.
Но нищо, в бой! От някоя тръба
ще може едно знаме да се вземе.
Денят напредва. Да не губим време!
Излизат.
Трета сцена
Английският лагер при Азенкур.
Влизат Глостър, Бедфорд, Ексетър, Ърпингам, Солзбъри, Уестморланд и Войска.
ГЛОСТЪР
Къде е кралят?
БЕДФОРД
Оглежда лично строя на врага.
УЕСТМОРЛАНД
Те имат шейсет хиляди бойци.
ЕКСЕТЪР
Петима на един. И всички свежи.
СОЛЗБЪРИ
Какъв превес! Да ни помага Бог!
Отивам при отряда си. Е, сбогом!
Възможно е чак горе да се срещнем,
затуй да се простим със весел дух!
С теб, драги Глостър, с теб, безстрашни Бедфорд,
с теб, Ексетър, с теб, родственико скъпи,
със вас, бойци! Прощавайте и сбогом!
БЕДФОРД
Прощавай, Солзбъри! На добър час!
ЕКСЕТЪР
На добър час! И храбро се сражавай,
макар че с тези думи те обиждам,
о, въплъщение на храбростта!
Солзбъри излиза.
БЕДФОРД
Как пълен е със храброст и любезност!
И в двете принц!
Влиза Кралят.
УЕСТМОРЛАНД
Да имахме сега
тук само десет хиляди от тези,
които в Англия седят си в къщи
със скръстени ръце!
КРАЛЯТ
Кой иска туй?
Вий, Уестморланд? Не, драги братовчеде!
Ако е рекъл Господ да загинем,
за нашата страна, ще бъдем доста
и колкото сме днес; ако е рекъл
да оцелеем — колкото по-малко,
по-много чест за всеки. Божа воля!
Затуй те моля: ни един войник
недей да искаш в повече! Ей Богу,
не съм за злато жаден и нехая
кой щял на моя сметка да се храни
или да носи моите одежди;
към външните блага съм равнодушен,
но ако жаждата за чест е грях,
то няма втори грешник като мене
на тоя свят! Не, драги братовчеде,
недей да искаш повече войници!
Кълна се, не си давам от честта
частицата, която би ми взел
един войник във повече, ей Богу!
Недей го иска, братко Уестморланд!
Наместо туй оповести, че който
бои се да участва в тази битка,
щом само заяви го, ще получи
свободен пропуск и пари за път:
не искам да умра до някой, който
не иска да умре със своя крал!
Денят е днеска Криспиановден336
и който подир него жив се върне,
на пръсти ще се вдига, ще израства,
щом някъде се чуе това име;
и всяка есен до дълбока старост
съседи той ще сбира на гощавка
и ще им казва: „Утре, драги мои,
е Криспиановден!“ И след това,
ръкав засукал, белег ще показва
със горди думи: „Оттогаз го имам!“
Забравят старците, но той ще помни
с подробности — и с някоя прибавка! —
за свойте подвизи на тоя ден
и имена отдавнашни — крал Хари,
Солзбъри, Бедфорд, Уорик, Глостър, Талбот
и Ексетър — привични, всекидневни,
в устата на старика ще възкръсват
сред пенестите чаши. И таз повест
на своя син той често ще разказва
и докогато свят светува, никой
не ще си спомня Криспиановден,
без ние да изникнем в паметта му…
Да, ний, дружинка смели, шепа братя,
336