Выбрать главу

защото който кръв пролее с мене

на тоя ден, ще бъде брат мой кръвен;

дори да бъде най-презрян по род,

тоз ден ще го издигне в обществото,

а благородните, които днеска

спят в пухени легла, ще се проклинат,

задето са били далеч оттук

и няма да се считат за мъже,

когато с тях говори някой, който

е бил със нас на Криспиановден!

Влиза отново Солзбъри.

СОЛЗБЪРИ

Гответе се, велики господарю!

Французите са вече построени

и всеки миг ще тръгнат срещу нас!

КРАЛЯТ

Готови сме, духът ни щом готов е!

УЕСТМОРЛАНД

Да гине, който днес е малодушен!

КРАЛЯТ

А помощи от Англия не щеш ли?

УЕСТМОРЛАНД

Ей Богу, господарю, бих желал

да можем двама с вас без чужда помощ

докрай да водим този царствен бой!

КРАЛЯТ

Отхвърляш тъй пет хиляди войника?

Това ми по̀ харесва, честна дума,

отколкото да молиш за един!…

По своите места! И Бог със вас!

Тръбен звук. Влиза Монжуа.

МОНЖУА

За втори път при тебе съм, крал Хари,

за да узная искаш ли да встъпиш —

преди да бъдеш бит и разгромен —

във преговори с нас по своя откуп;

защото си тъй близо до въртопа,

че той ще те погълне неизбежно.

От милост конетабълът ти казва

освен това да посъветваш свойте

поддръжници добре да се покаят,

та в мир душите им да се оттеглят

от туй поле, където — о, нещастни! —

телата им ще гният!

КРАЛЯТ

                Кой те праща?

МОНЖУА

Великият французки конетабъл!

КРАЛЯТ

Ще те помоля да му предадеш

повторно моя отговор. Кажи му

да ме довърши първо и тогава

да ми продава костите. О, Боже,

шегува ли се с нас? Или не знае,

че кожа на жив лъв не се продава,

защото случвало се е ловецът

в гората да остане. Запомни:

телата на мнозина тука, вярвам,

ще спят във родна пръст и убеден съм,

че паметник от бронз над тях ще спомня

за днешните им подвизи; а тези,

които ще оставят кости тука

със мъжка смърт, прославени ще бъдат

дори да спят във торните ви ями,

защото знай, че слънцето от тях

ще изпари честта им до небето,

като остави земните им части

с тлетворния си дъх да пръскат чума

над Франция. Така че направи си

сам извода със колко войнствен дух

са пълни англичаните, щом те,

тъй както, рикоширайки, куршумът

започва втори смъртоносен полет,

макар и мъртви, ще убиват още,

носители на смърт за втори път!

И съобщи на своя конетабъл,

че сме бойци за делник, не за празник:

изцапани са ярките ни дрехи

от трудни преходи във дъжд и кал;

едно перо по нас не се развява

(и значи не се готвим да изхвръкнем!);

разпасани сме външно, но, кълна се,

сърцата ни са стегнати добре

и чух бойците си да казват днес,

че щели до довечера да бъдат

във чисти роби337 или да свлекат

откъм главата новите наметки

на вашите красавци и така

да ги освободят от бойна служба.

Ако — със Божа помощ — го направят,

ще съм откупен, вярвам, скоро; тъй че

недей хаби труда си, глашатайо,

да идваш трети път за моя откуп:

от мен не ще получите вий друго

освен туй тяло, а и то, кълна се,

ако го имате, ще е такова,

че няма да ви ползва кой знай колко!

Така кажи на своя конетабъл!

МОНЖУА

Ще бъде казано. Кралю, прощавай!

вернуться

337

„… във чисти роби…“ — т.е. в рая.