ПИСТОЛ
Кръвник аз нек’ не съм, ако към него
не бъда милосърд. Вървете с мен!
ПАЖЪТ
Suivez-vouz le grand capitaine347!
Пистол и Френският войник излизат.
Никога не съм чувал такъв плътен глас да излиза от такова кухо сърце. Но права си е пословицата: „Празна делва — силен звук!“ Бардолф и Ним бяха десет пъти по-смели от този гръмогласен дявол от старите представления, на когото всеки може да подреже ноктите с дървен нож348, а свършиха на бесилката и двамата. И тоя би увиснал на нея, ако имаше смелост да задигне нещо с опасност за кожата си… Трябва да ида при слугите с обоза — французите биха могли да плячкосат доста нещо, ако знаеха, че той е охраняван само от деца.
Излиза.
Пета сцена
Другаде на бойното поле.
Влизат Конетабълът, Дофинът, Орлеанският дук, Бурбонският дук и Рамбюр.
КОНЕТАБЪЛЪТ
O, Diable!
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
O, Seigneur! Le jour est perdu, tout est perdu!
ДОФИНЪТ
Mort Dieu ma vie349! Загубих всичко! Всичко!
Позор и срам са кацнали навеки
на нашите пера. Mechante fortune350!
Не бягайте!
КОНЕТАБЪЛЪТ
Но строят е разкъсан!
ДОФИНЪТ
О, вечен срам! Със себе си да свършим!
Тез мърши ли залагахме на зар?
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
Тоз крал ли трябваше да плаща откуп?
БУРБОНСКИЯТ ДУК
Срам, вечен срам! Срам! Срам и нищо друго!
Да паднем с чест! Един последен опит!
Тоз, който подир герба на Бурбон
не тръгне с мен, да си отива вкъщи
и, смъкнал шапка като низък сводник,
вратата да държи, докато някой
лакей презрян, от хръта ми по-долен,
във стаята ще срами дъщеря му!
КОНЕТАБЪЛЪТ
Безредата, която ни погуби,
сега да ни сроди! Да тръгнем вкупом
и жертваме живота си със чест!
ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК
Останалите живи ще ни стигнат,
за да удавим в броя им врага,
ако внесем във тях известен ред!
БУРБОНСКИЯТ ДУК
По дявола реда! След мен! Насам!
Да сложим точка на живот и срам!
Излиза, следван от другите.
Шеста сцена
Другаде на бойното поле.
Шум на битка. Влизат Кралят, Ексетър, Войници и Пленници.
КРАЛЯТ
Добре се бихме, доблестни земляци,
ала врагът държи полето още.
ЕКСЕТЪР
Дук Йорк ви прати поздрав, господарю!
КРАЛЯТ
А как е той? Три пъти го видях
да пада и три пъти пак на крак
да се сражава, в кръв от шлем до шпори.
ЕКСЕТЪР
И в същата украса той сега
подхранва равнината. А до него,
побратим негов по достойни рани,
лежи граф Съфък. Първи той издъхна,
а Йорк, насечен, допълзя до него,
сред локва кръв брадата му изви
и, разцелувал бликащите рани
по страшния му образ, той извика:
„Почакай, братовчеде! Към небето
и моята душа ще тръгне с твойта.
Не бързай! Нека заедно да литнат,
тъй както заедно в тоз мъжки бой
докрай със теб изпълнихме дълга си!“
Аз приближих, за да му вдъхна бодрост,
но той с усмивка бледа, стиснал слабо
ръката ми, продума: „Драги лорде,
предайте мойте поздрави на краля!“,
а след това обърна се към Съфък
и с кървава ръка обвил врата му,
целуна го по устните и тъй,
издъхвайки, с кръвта си подпечата
последния си договор за обич.
Бе толкоз нежна сцената, че тя
348
349