великият стратег Гишар Дофен;
Жан Алансонски; Антоан Брабантски,
брат на известния Бургундски дук,
и Едуард Барски; сетне, с графски титли:
Гранпре, Руси, Водмон, Лестрал, Фуа,
Бомон, Марл, Фокънбридж… Това се казва
високо общество за оня свят!
Сега да видим нашите убити!
Глашатаят му подава друг свитък.
Дук Едуард Йорк, граф Съфък, Дейви Гам,
сър Ричард Кетли. Никой друг по-виден;
войници — само двадесет и пет.
О, Господи, това е твоят пръст,
и не на себе си — на тебе само
отдаваме ний всичко! Где се помни,
без хитрост, на поле, във челен бой
да бъдат загубите тъй неравни
във двете армии. На тебе, Боже,
дължим го ний!
ЕКСЕТЪР
Невероятно чудо!
КРАЛЯТ
В благочестиво шествие да тръгнем
към селото. И нека смърт постигне
тоз, който бъде хванат, че се хвали
и тъй краде от Бога туй, което
е Божие!
ФЛУЕЛЕН
С разрешение на Ваше Величество може ли да казваме проя на упитите?
КРАЛЯТ
Да, може, капитане, с уговорка,
че Бог се е сражавал вместо нас.
ФЛУЕЛЕН
Така е. С ръка на сърце той ни оказа допра помощ.
КРАЛЯТ
Във селото ще му благодарим
със химните „Non nobis“ и „Te Deum“356
и, мъртвите предали на пръстта,
ще тръгнем за Кале, а след това
към Англия, в която до ден-днешен
бойци не са се връщали оттука,
възрадвани от по-добра сполука!
Излизат.
Пето действие
Влиза Хорът.
ХОРЪТ
Сега ми позволете да разкажа
историята по-натам, за който
не я е чел; и най-смирено моля,
които знаят я, да ни простят
за туй, че тук не можем да представим
събитията, както са били
по време, брой на хора, ред на случки.
Да отнесем крал Хенри във Кале.
Пристигнал е. Сега с крилата мисъл
за миг да го прехвърлим през ръкава.
Брегът на Англия пред нас е. Вижте
как черен от мъже, жени, деца,
той погледа затваря и удавя
във ръкопляскане и мощен вик
рева на бурното море, което
подобно гръмогласен глашатай
проправя път за краля. Ето, той
е слязъл на брега и се отправя
тържествено към Лондон; но тъй бърза
е мисълта, че той в Блакхийт357 е вече
и тука лордовете го замолват
да мине през вратите им, предшестван
от свойте шлем пробит и меч изгънат,
но той, незнаещ гордост и суетност,
отказва им и Господу отдава
победни знаци, слава и трофеи.
Сега във работилницата дейна
на своя ум изработете бързо
един цял Лондон, който се излива
извън стените си. В парадни дрехи
съветът на града начело с кмета,
тържествен като римския Сенат,
зад чийто гръб шуми тълпа плебеи,
посреща своя Цезар-победител…
Сравнете този миг със друг — по-скромен,
но също тъй желан — и си кажете:
ако военачалникът, изпратен
от нашата добра императрица,
ни донесе нанизано на меч
ирландското въстание358 (което
възможно е да стане доста скоро),
тълпи не ще ли хукнат да го срещнат
извън града? А още по-големи —
защото са и с повод по-голям —
сега се стичат, за да срещнат Хари.
Тук, в Лондон, той задържа се, понеже
плачът на Франция му позволява
да си стои във къщи. В това време
да иска мир за Франция пристига
във Лондон императорът359. Сега —
358
359