да си дадат едничкото богатство
на нея, на таз сводница, на тази
измамница, наречена Изгода!
Защото тя, Изгодата, подобно
пълнежа, скрит във топката за кегли17,
отбива хода на света ни, който
е поначало уравновесен,
за да върви по равното направо,
и би вървял така, ако не беше
таз лична полза, таз Изгода мръсна
налята в него, да го отклонява
от всяка безпристрастност, справедливост,
от честните му цели и посоки!
Да, таз Изгода, таз двулична, мазна
развратница и сводница, привлече
окото на безволния французин
и го отби от честната война
и твърдо обещаната закрила
към недостойния и подъл мир!
Ала защо така съм се заял
със нейна милост? Не ли за това, че
не ми се е усмихнала до днеска?
Да, сърдя й се не защото бих
отдръпнал длан, ако би рекла тя
да пусне в нея някое от свойте
звънтящи ангелчета18; а защото
ядосвам се като отминат просяк,
юмрук размахващ в яд към богаташа.
Но тъй да е! Додето съм без грош,
богатството пръв грях ще назовавам;
забогатея ли, порок по-лош
от нямането няма да признавам.
Пред теб щом кралски клетви губят сила,
богиня ми бъди, Изгодо мила!
Излиза.
Втора сцена
В палатката на Крал Филип.
Влизат Констанс, Артур и Солзбъри.
КОНСТАНС
Венчават ги? Мир сключват? Дружба правят?
Спояват подъл род със подъл род?
Луи ще има Бланш, а Бланш — земите?
Не е възможно! Тъй ти се е счуло!
Не си разбрал добре! Поразмисли
и повтори това, което каза!
Не може да е вярно! Не ти вярвам!
Повярвай, не ти вярвам: твойте думи
са думи на обикновен човек,
а срещу тях аз имам кралска клетва
в обратното! И знай, ще те накажат,
задето ме уплаши, мен, която
съм болна и подвластна на страха,
измъчена и жертва на страха
вдовица и безсилна пред страха,
жена най-сетне, склонна към страха;
така че колкото след миг да казваш,
че е било шега, цял ден ще има
да тръпне и трепери моят дух!
Защо глава поклащаш с тъжен вид?
Защо печално гледаш към сина ми?
Защо ръка поставяш на гръдта си?
Защо очите ти са пълни с влага,
досущ като прииждаща река?
Нима с тез знаци потвърждаваш свойта
ужасна вест? Не ща да я повтаряш,
кажи ми само: вярна или не?
СОЛЗБЪРИ
Тъй вярна, както — чувствам — ви се виждат
неверни тез, които са причина
да трябва да повярвате във нея!
КОНСТАНС
Щом учиш ме да вярвам на скръбта,
и нея научи да ме убие;
и нека вяра и живот се сблъскат
като заклети врагове, които
взаимно се пронизват във двубой!
Луи и Бланш сгодени! Сине мой,
какво ще стане с теб? Джон в дружба с Филип!
Какво ще стане с мене?… Вън оттук!
Не мога да понасям твоя образ —
ти погрозня от грозната си вест!
СОЛЗБЪРИ
Нима съм сторил зло, като ви казах
за злото, причинено ви от други?
АРТУР
Недейте се вълнува, мила майко!
КОНСТАНС
О, ако ти, мой синко мили, който
ме убеждаваш да не се вълнувам,
бе урод безобразен и отблъскващ,
клеветещ майчината си утроба,
осеян със брадавици и бенки,
куц, гърбав, смахнат, мургав и противен,
тогаз едва ли щях да се вълнувам,
защото нямаше да те обичам
такъв, незаслужаващ ни рода си,
ни кралски трон! Но ти си хубав, сине,
Природа и Фортуна бяха в сговор
велик да те направят и сега
от първата ти имаш тена дивен
17
18