Выбрать главу

на лилия, кръстосана със роза,

но втората, развратната Фортуна,

ти измени, за да прелюбодейства,

мръсницата, със твоя чичо Джон;

подкупи тя Французина със злато

да стъпче твойто право върху трона

и да постави кралското си име

на тяхна служба! Сводник стана той

на тази долна блудница Фортуна

и нейния любовник-узурпатор!

Кажи, вестителю, не е ли Филип

клетвопрестъпник? Ясно заклейми го

или върви си и ме остави

сама със мойта скръб!

СОЛЗБЪРИ

                        Мадам, без вас

не мога да се върна при кралете!

КОНСТАНС

Ще можеш и ще трябва, драги графе.

Аз няма с теб да дойда. Свойта горест

на гордост ще науча, тъй като

скръбта е горда и заставя всеки

носител свой да й се кланя ниско.

Ще чакам тук великите крале

да се сберат пред мен и пред скръбта,

защото тя е толкова огромна,

че само твърдата земя издържа

теглото й. Аз тук ще седна с нея.

Сяда на земята.

Земята — тъй — ще бъде неин трон.

Крале, пред нея идвайте с поклон!

Солзбъри излиза19.

Трето действие

Първа сцена

В палатката на Крал Филип, пред Анжер.

Констаис и Артур седят на земята. Влизат Крал Джон, Крал Филип, Дофинът Луи, Бланш, Кралица Елинор, Бастардът и Австрийският ерцхерцог.

КРАЛ ФИЛИП

… Така е, дъще. Този славен ден

във Франция навек ще се празнува.

Виж как, за да го стори по-тържествен,

самото слънце спира своя бяг

и, същи алхимик, превръща с огън

в блестящо злато грубата земя.

Да, ни един годишен кръговрат

не ще пропусне тоя празник свят!

КОНСТАНС (става)

Не празник, и не свят, а прокълнат

ще бъде тоя ден! Какво е сторил,

та да го вписваме със златни букви

като годишнина във календара?

По-хубаво ще е да изличите

от седмицата този ден, белязан

с погазване на клетва и позор,

а ако той не може да изчезне,

то нека трудните жени се молят

да не родят на него, за да нямат

във люлката си уроди; да бъдат

моряците спокойни във морето

през всички други дни освен на този

и сделките, завършващи с провал,

да бъдат всички сключени на него;

каквото пръкне се на този ден,

да свършва зле; дори самата честност

да прави той безчестна и коварна!

КРАЛ ФИЛИП

Повярвайте, госпожо, вие няма

да имате причини да кълнете

плода на този ден. Не ви ли дадох

в залог за него кралската си дума?

КОНСТАНС

Подхлъзнахте ми вий една монета

със образа на крал, чиято стойност

при пробата оказа се нищожна!

Излъгахте ме, метнахте ме вие!

Тук дойдохте да леете кръвта

на враговете ни, а вместо туй

със своята я сляхте против нас!

Горещата ви войнственост изстина

във дружба и притворен мир със тях

и спойката на тази ваша сплав е

неправдата над мен и моя син.

Небе, въоръжи се срещу тези

крале-клетвопрестъпници! О, чуй ме,

вдовица те зове, съпруг бъди ми!

Не позволявай този ден да свърши

във мир и сговор! Още преди залез

вклини раздора между тези трима

крале-безчестници! О, чуй ме! Чуй ме!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Госпожо, дайте мир на своите чувства!

КОНСТАНС

Война! Не мир! Не искам мир! Мирът

война е против мен! Лиможки графе,

Австрийски ерцхерцоже20, ти петниш

тоз кървав свой трофей! О, малки, жалки

нещастнико, пъзливецо, подлецо;

вернуться

19

Солзбъри излиза — в съгласие с условностите на елизабетинския театър. Констанс оставала — навярно заедно с Артур — седнала на земята до началото на следващата сцена.

вернуться

20

„Лиможки графе, Австрийски ерцхерцоже…“ — за тази двойна титла виж общата част на бележките.