Не може той сина ми да постави
на неговия трон, понеже който
седи на трона, властва над закона;
как тоз закон тогава, сам неправ,
на мен ще забранява да проклинам?
ПАНДУЛФ
Кралю на Франция, ако не искаш
да бъдеш прокълнат, пусни ръката
на този гнусен архиеретик
и поведи мощта си против него
освен ако склони глава пред Рим!
КРАЛИЦА ЕЛИНОР
Защо си блед, французино? Не пускай
ръката му!
КОНСТАНС
О, дяволе, внимавай,
ако разкае се и му я пусне,
една душа изпуска твоят ад!
ЕРЦХЕРЦОГЪТ
Крал Филипе, послушай кардинала!
БАСТАРДЪТ
И облечи се в кожа на теле!
ЕРЦХЕРЦОГЪТ
Негоднико, удържам се, защото…
БАСТАРДЪТ
… широките ти гащи не държат!
КРАЛ ДЖОН
Какво ще кажете на кардинала,
кралю на Франция?
КОНСТАНС
Ще го послуша!
Какво могъл би да му каже друго!
ДОФИНЪТ
Мислете, татко: между тези две —
ужасното проклятие на Рим
или изгубването на едно
приятелство със Англия — кое
ще пренебрегнете?
БЛАНШ
Гнева на Рим!
КОНСТАНС
Дофине, дръж се! Дяволът те мами
чрез тази недокосната невяста!
БЛАНШ
Не правдата, а нуждата говори
със тези думи на мадам Констанс!
КОНСТАНС
О, ако ти признаеш мойта нужда,
живееща единствено от туй,
че правдата е мъртва, ще е нужно
да стигнеш и до извода, че щом
умре таз нужда, правдата от туй
ще оживее. Нуждата стъпчи
и възкреси потъпканата правда!
КРАЛ ДЖОН
Не ви отвръща. Раздвоен е той.
КОНСТАНС
От него раздвоил се, отвърни ми!
ЕРЦХЕРЦОГЪТ
Отмятайте се, инак ще е зле!
БАСТАРДЪТ
А ти намятай кожа на теле!
КРАЛ ФИЛИП
Объркан съм! Не знам какво да кажа.
ПАНДУЛФ
Каквото и да кажеш, по-объркан
ще бъдеш, знай, когато те отлъчим!
КРАЛ ФИЛИП
О, поставете се на мое място,
достопочтени отче, и кажете
коя страна вий бихте взели сам?
Тез две десници кралски току-що
се сплетоха в съюз; тез две души
се сляха току-що във братска връзка,
скрепена с най-свещените и твърди
обети на пречистата ни вяра;
последните слова, които бяха
излъхнати от тези две уста,
говореха за мир, за нежна дружба,
за обич между двете ни държави,
а неотдавна — толкоз неотдавна,
че времето след туй едва ни стигна
да си измием дланите, та с тях
да сключим уговорения мир —
тез две ръце покрити бяха цели
от баграта на грозното клане,
повикано от нас да бъде съдник
при разногласията на двамина
крале във гняв. Кажете, нима трябва
те, тъй отскоро свързали се с обич,
горещата си хватка да разхлабят?
Да си играем на ези-тура
със вярата? Да лъжем небесата?
Да се покажем толкова по детски
непостоянни, че сега да дръпнем
ръцете си назад, да се отметнем
от дадените клетви, на войските
да изкомандваме да маршируват
по сватбеното ложе на мира,
с раздори да набръчкаме лицето
на искрената близост? Благи отче,
недейте пожелава туй от нас,
а милостив открийте, предложете
път, начин, форма да ви угодим,
оставайки във дружба помежду си!