ПАНДУЛФ
Не път — безпътица, не форма — хаос
е всеки начин, който би изнасял
на Англичанина! Изтегляй меч
като войник на свойта Майка-Църква,
ако не искаш тя да изрече
със майчинска уста ужасна клетва
над своя син, виновен в непокорство!
Повярвай, по-добре е да държиш
змия за смъртоносното езиче,
зъл тигър за озъбената паст,
лъв — по-добре — за ноктестата лапа,
отколкото тогова — за ръката,
която още стискаш в знак на дружба!
КРАЛ ФИЛИП
Ръката си аз мога да отдръпна,
но не и верността си!
ПАНДУЛФ
Значи правиш
от верността си враг на свойта вяра,
от смут раздиран, противопоставяш
на слово — слово и на клетва — клетва.
От двете клетви избери, кралю,
по-ранната си, тази към небето,
и меч вдигни за святата ни църква!
С оназ, която дал си след това,
ти бил си спрямо себе си предател
и тя затуй не те обвързва с нищо,
защото далият греховна клетва
спасен е от греха, ако след туй
е праведно това, което върши,
а него ние вършим преди всичко,
като не вършим онова, чието
извършване преследва лоша цел.
Щом кривнали сме от добрия път,
намираме го, като кривнем пак
и тази втора кривда по тоз начин
превръща се във правда и лъжата
цери лъжата, както изгорено
лекуваме, прилагайки горещо.
Религията учи ни да пазим
обета си, но ти си дал обет
против религията (а туй значи:
против онуй, в което си се клел)
и искаш да докажеш, че си вярващ,
като изпълниш този свой обет
(когато вярата е против него);
безчестен ти си с тази втора клетва,
защото се кълнем не за да станем
клетвопрестъпници — в противен случай
била би подигравка всяка клетва! —
а ти със клетвата си вече ставаш
клетвопрестъпник и ще станеш — дваж,
ако й бъдеш верен. Затова
със своя втор обет ти бунт си вдигнал
против самия себе си и няма
за тебе изход по-добър от този,
да тръгнеш срещу грешните съвети,
въоръжил доброто в своя дух,
което ний ще подкрепим с молитви,
ако съгласен си. Ако ли не,
с проклятия така ще те засипем,
че ти, безсилен да се отървеш
от черното им бреме, ще погинеш
във отчаяние!
ЕРЦХЕРЦОГЪТ
Веднага! Скъсвай!
БАСТАРДЪТ
Не си ли млъкнал? Кой ще ти запуши
устата с една кожа на теле!
ДОФИНЪТ
Война! Война!
БЛАНШ
В деня на твойта сватба?
Против кръвта, с която си венчан?
Нима със мъртъвци ще правим празник?
Нима ще съпровождат адски трясък,
тръби кресливи, барабанен бой
венчалния ни танц? Съпруже, чуй ме!…
О, Господи, как ново е за мен
това „съпруже“!… Зарад тази дума,
която днес за първи път изричам —
аз на колене моля те — недей
воюва с чичо ми!
КОНСТАНС
На тез колене,
от много коленичене протрити,
аз моля те, Дофине, не изменяй
великата присъда на небето!
БЛАНШ
Сега ще видя колко ме обичаш!
Кое могло би в теб да е по-силно
от името „съпруга“?
КОНСТАНС
Туй, което
опора е, на който е опора
за тебе, драга: неговата чест!
Луи, честта ти! Твойта чест, Луи!
ДОФИНЪТ
Учудва ме, че тъй сте бавен, татко,
когато толкоз нещо ви подтиква!
ПАНДУЛФ
Ще изрека проклятие над него!
КРАЛ ФИЛИП