Не ще ви е потребно… Скъсвам с теб,
кралю на Англия!
КОНСТАНС
О, славно връщане към дума честна!
КРАЛИЦА ЕЛИНОР
О, френска променливост всеизвестна!
КРАЛ ДЖОН
Кралю на Франция, за този час
след само час горчиво ще се каеш!
БАСТАРДЪТ
Тогава майстор Време, този дърт
плешив часовникар, да мери вече
минутите! Французино, мисли му!
БЛАНШ
Във кръв е слънцето! Ден светъл, сбогом!
С коя от тези две войски да бъда?
Ръка към мене всякоя протяга
и аз държа и двете, а пък те
раздалечават се една от друга
и дърпат ме, разкъсват ме на две!
За теб не мога да се моля, мъжо;
разгром да ти желая трябва, чичо;
успех не бива да ти искам, татко;
не искам твоята победа, бабо;
о, който и играч да победи,
за мене носи загуба играта!
ДОФИНЪТ
Ела със мен и щастие узнай!
БЛАНШ
Където то е, там е моят край!
КРАЛ ДЖОН
Отивай, племеннико, да строиш
войската ни!
Бастардът излиза.
Французино, във мене
бушува огън, който би могъл
единствено да бъде угасен
със кръв, със кръв, със твойта ценна кръв!
КРАЛ ФИЛИП
Преди с кръвта ми да го угасиш,
той теб самия ще превърне в пепел!
Мисли му, зло ти готви тоя ден!
КРАЛ ДЖОН
На себе си го казвай, не на мен!
Излизат.
Втора сцена
Бойното поле край Анжер.
Шум на битка. Влиза Бастардът, носещ главата на Ерцхерцога.
БАСТАРДЪТ
Горещо стана, Бог ми е свидетел!
Навярно някакъв въздушен демон,
витаещ горе, сипе жар над нас!…
Стой тук, австриецо, додето Филип
си вземе дъх!
Влизат Крал Джон, плененият Артур и Хюбърт.
КРАЛ ДЖОН
Пази момчето, Хюбърт! Филип, бързай:
нападнали са моята палатка
и страх ме е, че майка ми е в плен!
БАСТАРДЪТ
Не бойте се за нея, господарю —
изтръгнах я от техните ръце.
Но да вървим, остава още малко,
за да приключим битката с победа.
Всички излизат и след шум на битка и сигнал за отстъпление, се връщат заедно с Кралица Елинор и други Лордове.
КРАЛ ДЖОН (към Кралица Елинор)
… Така ще бъде. Ваша кралска милост
остава тук със силен гарнизон.
Към Артур.
Ти, племеннико, не бъди печален:
обича те горещо твойта баба,
а чичо ти към теб ще бъде мил
като баща ти някога, не бой се!
АРТУР
О, мойта майка ще умре от скръб!
КРАЛ ДЖОН (към Бастарда)
Ти, родственико, тръгвай и додето
пристигнем в Англия, добре раздрусал
кесиите на алчните абати,
освободи затворените в тях
звънтящи ангели, за да нахраним
гладуващите с тлъстото месце
на мирния живот. И пипай здраво!
БАСТАРДЪТ
Тамян, камбанен звън и попски книги
не ще ме спрат, когато ме зоват
сребро и злато! Тръгвам, драга бабо,
ще моля Господа (ако изобщо
се сетя някога да го помоля)
за скъпоценната ви безопасност.
Целувам ви ръката!
КРАЛИЦА ЕЛИНОР
Сбогом, драги!
КРАЛ ДЖОН
На добър път! Желая ти успех!
Бастардът излиза.
КРАЛИЦА ЕЛИНОР
Ела да поговорим, внуче мое!