Выбрать главу

Отвежда Артур настрана.

КРАЛ ДЖОН

Ела и ти, да поговорим, Хюбърт!

Любезни Хюбърт, ний дължим ти много.

Зад този зид от плът една душа

в теб вижда своя благ заемодавец,

чиито заеми възнамерява

да върне с лихва. В кралската ни памет

живее доброволната ти клетва,

високо оценена. Дай ръка!

Бих искал да ти кажа едно нещо…

но ще ми се да бъде придружено

от друга музика. Ей Богу, Хюбърт,

неловко ми е да ти кажа колко

високо те ценя и уважавам!

ХЮБЪРТ

Аз много съм ви длъжен, господарю!

КРАЛ ДЖОН

Приятелю, причини още нямаш

да казваш тъй. Но, знай, ще ги получиш.

Дори да лази времето, часът

да ти отвърна със добро, ще дойде.

Бих искал да ти кажа едно нещо…

но по-нататък! Слънцето сияе

високо още в ясното небе

и веселият ден е твърде пълен

със удоволствия, за да те карам

да слушаш мойте думи… Виж, ако

с език железен и уста от бронз

звучеше полунощният часовник

сред сънен мрак, и бяхме двама с теб

във страшно гробище, и беше ти

от хиляди неправди озлобен;

или ако мъчителният дух

на чернозлъчието21 бе сгъстил

във твойте съдове кръвта, която,

струяща с весел гъдел, инак свива

очите ни и бузите разтегля

в глупашки смях, сега несъвместим

със мойте замисли; или ако

ти можеше да виждаш не с очи,

да слушаш не с уши, да отговаряш

не със език, а всичко туй да правиш

без зрение, без слух, без ясни думи,

а само с мисълта си, само с нея,

тогаз, макар сега денят да вперва

във нас око на квачка, бих прелял

сърцето си в сърцето ти… Но не,

не смея да го сторя!… А при туй

привързан съм към тебе, а и ти —

усещам го — привързан си към мене…

ХЮБЪРТ

Тъй силно, че готов съм да извърша,

каквото наредите ми, дори

смъртта ми да е свързана със него,

кълна ви се!

КРАЛ ДЖОН

                Бях сигурен в това!

Добри ми Хюбърт, скъпи Хюбърт, Хюбърт,

ти виждаш туй момче. Ще ти призная,

че то за мене е като змия,

която ми се пречка във краката,

където стъпя! Ти си му пазач,

разбираш ме…

ХЮБЪРТ

                Ще го опазя аз,

така че няма да ви стори зло!

КРАЛ ДЖОН

Смърт.

ХЮБЪРТ

        Господарю!

КРАЛ ДЖОН

                Гроб.

ХЮБЪРТ

                Разбрано!

КРАЛ ДЖОН

                        Толкоз.

Олекна ми. Благодаря ти, Хюбърт.

Сега не искам да ти кажа как

ще ти се отплатя. Но знай, ще бъде!…

Войската ще ви пратя, драга майко.

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Пътувай и бъди благословен!

КРАЛ ДЖОН

Ти, племеннико, ще заминеш с Хюбърт

за Англия. На него е известно

какво към теб предписва му дългът.

Това е всичко. Към Кале! На път!

Излизат.

Трета сцена

В палатката на Крал Филип.

Влизат Крал Филип, Дофинът Луи, Кардинал Пандулф и Свита.

КРАЛ ФИЛИП

… Тъй буря яростна в морето пръсва

платната на обречена армада22

и скъсва всяка връзка между тях!

ПАНДУЛФ

Спокойствие! Ще се оправи всичко!

КРАЛ ФИЛИП

А как, когато всичко е накриво!

Не сме ли разгромени и не е ли

превзет Анжер? Артур не е ли в плен?

вернуться

21

„… дух на чернозлъчието…“ — според средновековната наука характерът на човека и настроенията му зависели от съотношението на „хуморите“, т.е. на влагите, течностите в тялото, една от които била злъчката. Думата „меланхолия“ означава „черна злъчка“.

вернуться

22

„… обречена армада…“ — намек за разгрома на испанската Велика армада от англичаните през 1588 г.