Не паднаха ли толкоз наши близки?
Или във Англия не се е върнал
тоз кървав неин крал напук на всички
препятствия, поставяни от нас?
ДОФИНЪТ
И укрепил е всичко завладяно.
Тъй бързи действия с тъй хладен ум,
тъй трезва сметка с толкова внезапност,
ей Богу, са безпримерни! Кой друг
е проявявал майсторство такова?
КРАЛ ФИЛИП
По-леко бих преглътнал тез хвалби,
ако не бе без пример и срамът ми!
Влиза Констанс.
Кой иде? Ха! Не тяло, а жив гроб,
държащ безсмъртния си дух насила
във своята мъчителна тъмница!
Госпожо, моля ви, елате с мен!
КОНСТАНС
Видяхте ли? Това са плодовете
на вашите съюзи!
КРАЛ ФИЛИП
Твърдост, драга!
Търпете, утешете се, Констанс!
КОНСТАНС
Не, аз отхвърлям всякакви утехи
освен оназ, която утешава
завинаги! О, Смърт! Старико Смърт!
О, гнилоч здравословна, смрад уханна,
излез от своите бърлоги мрачни,
ти, страх и ужас за онез, които
живеят в щастие, и аз, щастлива,
ще разцелувам грозните ти кости,
във празните ти орбити ще втикна
очите си, от червеите твои
ще си навия пръстени и с пръст
дъха си ще затъкна, за да стана
и аз ужасен скелет като теб!
Ела при мен, о, мой любим жених,
и в твойта паст озъбена ще видя
най-сладката усмивка и ще впия
уста във твоите челюсти! Ела,
желани мой!
КРАЛ ФИЛИП
Млъкни, о, бурна скръб!
КОНСТАНС
Не, няма да замлъкне тя, додето
за вопли има дъх! О, ако беше
езикът ми в устата на гърма,
разтресла бих света със свойта мъка
и бих събудила тоз грозен скелет,
нечуващ слабия ми женски глас,
студен към простите човешки вопли!
ПАНДУЛФ
Мадам, това е лудост, а не скръб!
КОНСТАНС
Един духовник тъй да клевети!
Не съм аз луда: моя е косата,
която скубя; казвам се Констанс;
вдовица съм на Джефри и синът ми
нарича се Артур и е загубен.
Не съм аз луда. Ще ми се да съм,
та да забравя себе си! Да бях,
от колко мъки бих се отървала!
Изнамери ми проповед, която
ще ме направи луда, и ще встъпиш
във сонма на светците, кардинале,
защото тъй, понеже не съм луда,
а чувстваща скръбта, умът ми шепне,
че бих могла да се освободя
от свойте мъки, като се пронижа
или обеся! Луда ако бях,
аз бих забравила за своя син
или навярно бих го заменила
със кукла от парцали; но, уви,
не съм аз луда: твърде, твърде ясно
усещам свойте мъки поотделно!
КРАЛ ФИЛИП
Навийте си косите! О, каква
велика обич проявяват те!
По тях щом капне сребърна сълза,
безбройни нишки-дружки се прилепват
една към друга във единна скръб,
любовно неразделни, сякаш искат
да срещнат всички заедно бедата!
КОНСТАНС
Тръгнете с мен към Англия, кралю!
КРАЛ ФИЛИП
Навийте си косите!
КОНСТАНС
Ще го сторя,
но ако питате защо, то знайте:
преди, като разплитах ги, възкликнах:
„Да можех на сина си да дам волност,
тъй както на косите си я давам!“
Ала сега ме дразни волността им
и, ето, оковавам ги отново,
защото мойто чедо е във плен.
Ах, отче кардинале, аз ви чух
да казвате, че горе, на небето,
ще видим и познаем свойте близки;
и аз би трябвало — ако е тъй —
да видя своя мил Артур, защото
от Каина — най-първото момче23 —
23