до най-последното, родено вчера,
не се е раждало на тоя свят
такова добродетелно детенце;
но червеят на мъката сега
ще разяде чудесната му пъпка,
румянеца му сладък ще прогони
и той ще стане мършав като призрак
и блед и изтощен като болник,
и ще умре такъв и ще възкръсне
пак в този вид и щом го срещна в рая,
ще го отмина, без да го позная,
и няма значи да го зърна пак!
ПАНДУЛФ
Греховно уважавате скръбта си!
КОНСТАНС
Вий казвате го, който сте без син!
КРАЛ ФИЛИП
И я обичате като сина си!
КОНСТАНС
Тя в мен запълва неговото място,
разхожда се навсякъде със мен,
лежи в леглото му, вида му взима,
облича се във празните му дрехи,
повтаря думите му и ми спомня
за неговите прелестни черти —
и вий ми казвате „не я обичай!“?
Напускам ви! Да бяхте скръбни вие,
аз бих ви утешила по-добре!
Не, няма да запазя подредена
косата си, когато моят ум
е тъй разбъркан! Где си, рожбо моя,
живот мой, мое всичко на света,
мой въздух, моя радост и утеха!
Излиза.
КРАЛ ФИЛИП
Боя се от беда. Ще я последвам.
Излиза.
ДОФИНЪТ
Със нищо не ме радва тоя свят.
Животът ми досажда като разказ,
повтарян много пъти и ядосващ
ухото на сънливия слушател.
Срамът горчив е развалил вкуса
на тоя сладък свят и той ми носи
единствено горчивина и срам!
ПАНДУЛФ
Когато ни напуска тежка болест
и здравето ни взима връх над нея,
е пристъпът най-остър. Злите сили
в тоз миг развихрят цялата си злост.
Какво загубил си със тоз нещастен,
загубен ден?
ДОФИНЪТ
О, всички свои дни
на щастие и слава!
ПАНДУЛФ
Ако беше
спечелен той, наистина те щяха
да са загубени! Не, не, помни:
Фортуна гледа ни с най-смръщен поглед,
когато най обича ни. О, колко
загубил е крал Джон със туй, което
той мисли, че спечелил е!… Кажи ми,
нали скърбиш, че е пленил Артур?
ДОФИНЪТ
Да, колкото на туй се радва Джон!
ПАНДУЛФ
Умът ти е горещ като кръвта ти.
Чуй по-добре какво ще ти разкрия,
прозрял във бъдното, защото, вярвай,
дъхът на мойте думи ще издуха
най-дребната препънка, ръбче, сламка
от пътя, който, знай, ще изведе
крака ти до английския престол.
И тъй: крал Джон държи във плен Артур,
а докато горещият живот
играе във кръвта на туй момче,
обсебилият трона не ще има
ден, час, минутка на душевен мир.
Тоз, който е добил със сила власт,
пак тъй, със сила, трябва да я брани,
а който върху хлъзгаво е стъпнал,
не гледа на какво ще се опре.
Артур ще падне, Джон за да стои,
и тъй да бъде, щом не може инак!
ДОФИНЪТ
А аз какво печеля от това?
ПАНДУЛФ
От името на Бланш — съпруга твоя —
ще можеш ти да предявиш правата,
които предявяваше Артур.
ДОФИНЪТ
За да загубя също като него
правата си, живота си и всичко?
ПАНДУЛФ
Как млад си ти във тоя стар живот!
Джон сам за тебе работи и всичко
съдейства ти; защото този, който
сигурността си с честна кръв споява,
сдобива се със сигурност нечестна
и кървава. Злодейството на Джон
ще изстуди сърцата на народа
и тъй ще намали предаността им,