че всеки — и най-малък — сгоден случай
да се нащърби неговата власт
ще е за хората добре дошъл
и няма да се случи ни едно
явление в природата — например
случаен звездопад, по-силна буря
и даже само ветровито време, —
което да не бъде отделено
от своята естествена причина
и изтълкувано като поличба,
знамение, прокоба, знак Господен,
вопиещ за възмездие над Джон!
ДОФИНЪТ
А може би той няма да посегне
на малкия, а ще го хвърли само —
за сигурност — във някоя тъмница?
ПАНДУЛФ
Щом чуе Джон, че идете към него,
ако Артур до този миг е жив,
след миг ще бъде мъртъв. И тогава
сърцата на народа ще се дръпнат
завинаги от краля, ще прегърнат
промяната, отдето и да иде,
видели основания за бунт
във кървавите пръсти на монарха.
Като че ли го виждам тоя смут,
започнал вече! А пък, о, какви
неща се мътят, по-благоприятни
от тези, за които ти разказах!
Във Англия бастардът Фокънбридж
обира църквата и със това
обижда вярващите. Един само
отряд французи там би насъбрал
безбройни англичани, така както
от стиска сняг, търкулнем ли я, става
огромна топка. Доблестни Дофине,
ела със мен при краля: можем много
да извлечем от този миг, във който
душите в Англия са недоволни.
Върви със мен, да накова баща ти!
ДОФИНЪТ
Здрав довод — дръзко действие. На бой!
На вас не може да откаже той!
Излизат.
Четвърто действие
Първа сцена
Англия. Стая в замък.
Влизат Хюбърт и Мъчители.
ХЮБЪРТ
Нагорещете свойте железа
и стойте зад завесата без шум!
Щом тропна с крак, изскачате и здраво
завързвате за тоя стол момчето,
което ще заварите със мен.
Отивайте! И чакайте нащрек!
МЪЧИТЕЛ
Дано заповедта ви оправдава
това деяние.
ХЮБЪРТ
Напразен страх!
По-бързо! Изпълнявайте и толкоз!
Мъчителите се скриват зад завесата.
Ела, момченце, да ти кажа нещо!
Влиза Артур.
АРТУР
Здравей, мой драги Хюбърт!
ХЮБЪРТ
Добро утро,
мой малки принце!
АРТУР
Малък, да, пред туй,
което трябваше да съм по право!…
Но ти си тъжен!
ХЮБЪРТ
Бивал съм по-весел.
АРТУР
О, Боже, според мене аз единствен
съм прав да бъда тъжен! А си спомням,
че като бях във Франция, там всички
младежи в двора бяха страшно мрачни
от мода само! Бог ми е свидетел,
на свобода, овчар дори да бях,
цял ден не бих преставал да съм весел.
Тук също бих бил весел, да не чувствах,
че моят чичо ми желае злото.
Той плаши се от мен, пък аз от него.
Виновен ли съм, че съм син на Джефри?
Не съм виновен. О, да можех, Хюбърт,
твой син да бъда, за да ме обичаш!
ХЮБЪРТ (настрани)
Това невинно бъбрене, ей Богу,
ако не го прекъсна, ще събуди
умрялата ми жалост! Затова
не бива да се мая, а да действам!
АРТУР
Не си ли болен, Хюбърт? Толкоз блед си
Бих искал всъщност да си малко болен,
за да остана цяла нощ край теб.
Аз те обичам повече, кълна се,
отколкото ти — мене, скъпи Хюбърт!
ХЮБЪРТ (настрани)
Тез думи късат моето сърце!…