Чети, момче!
Показва му лист хартия.
Настрани.
О, глупави сълзи,
които пъдите от мене мойто
жестоко намерение! Да действам,
че, току-виж, от мъжките очи
изтекла твърдостта ми в женски плач!…
Какво? Не можеш да го прочетеш?
Написано е може би неясно?
АРТУР
О, прекалено ясно, драги Хюбърт,
за толкоз мрачен смисъл! Нима трябва
да изгориш очите ми?
ХЮБЪРТ
Да, трябва.
АРТУР
И ти ще го извършиш?
ХЮБЪРТ
Да, момче.
АРТУР
Ще имаш ли сърце? Когато ти
лежеше с главобол, аз те превързах
с най-скъпата си кърпичка (която
ми бе подарък от една принцеса,
и тя у теб остана), във ръце
аз цяла нощ главата ти държах
и толкоз често, колкото в часа
минутите се сменят, те запитвах:
„Минава ли?“, „Не ти ли липсва нещо?“,
„С какво могъл бих да те облекча?“
Мнозина синове на прости хора
на мое място биха си лежали,
без дума да ти кажат, а пък ти
принц имаше за свой болногледач!…
Но ти могъл би и да си помислиш,
че обичта ми е била преструвка.
Така да е! Стори ми зло тогава,
щом Божията воля е такава!…
О, Господи! Нима ще изгориш
очите ми, тез същите, които
към теб не са поглеждали сърдито
нито веднъж?
ХЮБЪРТ
Аз клетва съм положил
и задължен съм да ги изгоря
с желязо накалено!
АРТУР
Грозно дело,
възможно само в тоз железен век!
Но даже нажеженото желязо,
до моите очи щом доближиш го,
ще охлади в невинните ми сълзи
горещата си ярост, да, дори
в ръжда ще се разпадне то, затуй че
е искало да вземе моя взор!
Нима си по-железен ти от него?
О, ангел Божи да ми беше казал,
че моят Хюбърт ще ме ослепи,
не бих повярвал! Само ти единствен…
ХЮБЪРТ (тропва с крак)
Излизай!
Мъчителите излизат иззад завесата с въжета и железа.
Изпълнявайте!
АРТУР
О, Хюбърт!
Спаси ме, Хюбърт! Ослепявам само
от изгледа на тези страшни хора!
ХЮБЪРТ
Подайте ми желязото! По-бързо!
Вържете го за стола!
АРТУР
Не, недейте!
Защо е нужно да сте толкоз груби!
Аз няма да се боря! Ще мирувам!
Кажи им да ме пуснат, мили Хюбърт,
и като агънце ще бъда кротък!
Ако ме пуснат, няма да крещя
и да се дърпам, няма да погледна
с омраза към желязото! О, Хюбърт,
кажи им да се махнат и на тебе
прощавам ти, каквото да ми сториш!
ХЮБЪРТ
Излезте! Оставете ме със него!
МЪЧИТЕЛ
Доволен съм, че няма да участвам
във тази работа!
Мъчителите излизат.
АРТУР
О, аз, горкият,
изгонил съм един приятел значи!
Под злобен лик добро сърце той крил е.
Върни го тук, дано със свойта жалост
пробуди твоята!
ХЮБЪРТ
Готви се, хайде!
АРТУР
Нима друг изход няма?
ХЮБЪРТ
Няма друг.
АРТУР
О, Боже, да попаднеше сега
в окото ти мушица, косъм, прах,
та спомняйки си как е неприятно
най-лекото докосване до него,
да осъзнаеш колко е ужасно