това, което искаш да извършиш!
ХЮБЪРТ
А обещанието? Хайде, млък!
Запри езика си!
АРТУР
И два езика
са недостатъчни, когато молим
за двете си очи! Недей ме кара
да спра езика си! Недей, о, Хюбърт,
или го отрежи, но пощади
очите ми, поне да виждам теб!
На, гледай сам, желязото изстина
и не желае да ми навреди!
ХЮБЪРТ
Аз пак ще го загрея!
АРТУР
Няма как:
и огънят умря от скръб, задето
създаден за удобство, бива ползван
за мъки незаслужени. Виж сам:
и въгленът е вече потъмнял —
дъхът на небесата угасил е
горещия му плам и той, разкаян,
посипал е главата си със пепел!
ХЮБЪРТ
Аз мога с дъх да го събудя пак!
АРТУР
Ако успееш да го сториш, Хюбърт,
поруменял от срам пред твойто дело,
той искри във очите ти ще хвърли
и като куче, карано да хапе,
ще скочи върху своя насъсквач.
Което искаш да употребиш,
отказва да ти служи срещу мен.
Единствен ти оказа се лишен
от милостта, която проявяват
желязото и огънят, прочути
със своите безмилостни дела!
ХЮБЪРТ
Живей и гледай! Няма да докосна
очите ти за всичките богатства
на твоя чичо; а пък клетва дал съм
с това желязо да те ослепя
и знай, че бях решил да го извърша!
АРТУР
О, виждам своя Хюбърт! Досега
бе взел чужд образ!
ХЮБЪРТ
Стига думи! Хайде!
На тези кучета ще съобщя,
че ти си мъртъв — да докладват тъй
на чичо ти. От днеска спи спокойно,
момчето ми, и знай добре, че Хюбърт
не ще ти стори зло.
АРТУР
О, небеса!
Благодаря ти, Хюбърт!
ХЮБЪРТ
Тихо! Тръгвай!
В гнева си твоят чичо е свиреп —
дано не си изпатя зарад теб!
Излизат.
Втора сцена
В двореца на Крал Джон.
Влизат Крал Джон, Пембрук, Солзбъри и други Лордове.
КРАЛ ДЖОН
И тъй, за втори път венчан с корона,
за втори път възлязохме на трона
и се надяваме, че туй ви радва.
ПЕМБРУК
Това „за втори път“, ако не беше
угодно вам, кралю, аз мисля, щеше
да е с един път в повече. Веднъж
вий бяхте коронясан и до днеска
короната не ви е снемал никой,
народът ви е предан на престола
и мисъл за промени ни за миг
не е смутила вашата държава.
СОЛЗБЪРИ
Затуй да се обличате във власт
със двойно тържество, един венец
да кичите, красив и без това,
да позлатявате медал от злато,
да ръсите парфюм над теменужки
и лилии да багрите във бяло,
да лъскате леда или дъгата
да надарявате със нови шарки
и да прибавяте светлик от свещ
към блясъка на слънцето — това е
чудачество и скъпо, и излишно.
ПЕМБРУК
Ако не беше пожелан от вас,
тоз втор обред навявал би досада
като изслушване на стара повест
за втори път в неподходящо време.
СОЛЗБЪРИ
От туй ликът на нашата известна
и древна церемония пострада
и тази новост, както това става
при смяната на вятъра в платното,
насочва мислите в нов курс и кара
да заболее здравия разсъдък,
прогонва почитта и вред засява
съмнения във правото, което
облякло е такава странна дреха.