ПЕМБРУК
Почакайте, лорд Солзбъри! Ще дойда
и аз със вас да диря и намеря
туй малко кралство, на което стана
наследниче злочестото дете.
Наместо — бедното! — да притежава
тоз остров цял, получи то държава
в размер три крачки. О, ужасно време!
Но туй не бива тъй да се приеме!
То скоро ще избухне и тогаз
вината ще се струпа и над нас!
Излиза заедно със Солзбъри и другите Лордове.
КРАЛ ДЖОН
Горят от гняв. Боя се, че съм сбъркал.
Влиза Пратеник.
Граденото над кръв не трае дълго.
Живот не се създава върху смърт…
Ти гледаш страшно. Где е тази багра,
която помня върху твойте бузи?
Тъй мрачен небосвод не се избистря
без яростен порой. Започвай, руквай!
Какво там мислят? По кой път ще тръгнат
французите?
ПРАТЕНИКЪТ
Те тръгнали са вече
по пътя за насам. Такава сила
до днес не е набирала държава
за нападение над чуждо кралство.
От вас, кралю, урок по бързина
противникът ни взел е, щом когато
би трябвало да чуете, че той
подготвя се, вий чувате, че вече
е слязъл на брега!
КРАЛ ДЖОН
А где били са
шпионите ни? Спали ли са те?
Или били са до един пияни?
Как зорката ми майка не е чула,
че армия такава се набира
във Франция?
ПРАТЕНИКЪТ
Слухът й, господарю,
е пълен с пръст. Почтената ви майка
на първото число на тоз април
се е поминала. А, както чух,
мадам Констанс, от ярост помрачена,
умряла е три дена преди нея.
Но туй последното е само слух,
не зная дали верен, или не.
КРАЛ ДЖОН
Не бързайте, събития ужасни!
Почакайте, примирие ми дайте,
да облаская своите васали!
Умряла майка ми! Какво ли става
във нашите земи отвъд ръкава?
А кой командва таз войска, която —
разправяш — била слязла на брега ни?
ПРАТЕНИКЪТ
Дофинът им.
Влизат Бастардът и Питър от Пъмфрет26.
КРАЛ ДЖОН
От лошите ти вести
ми се замая свят!
Към Бастарда.
Какво говорят
за твойте действия? Внимавай само,
не ме тъпчи с беди — и тъй съм пълен!
БАСТАРДЪТ
Боим ли се да знаем за бедата,
тя струпва се върху ни непозната!
КРАЛ ДЖОН
Прости ми, племеннико, бях замаян
под яростна вълна от лоши вести.
Сега изплувах, взех отново въздух
и мога да те чуя. Говори,
каквото и да носиш на слуха ми!
БАСТАРДЪТ
Дали с поповете съм пипал здраво,
събраните пари сами ще кажат;
но идвайки насам, видях народа,
обхванат от измислици опасни,
във плен на слухове, незнаещ сам
какво го плаши, но изплашен много.
Доведох ви един човек, когото
дочух да пее на площада в Пъмфрет
във груби рими пред стотици хора,
че „до обяд на Възнесение Боже
крал Джон короната си ще положи“.
КРАЛ ДЖОН
Защо така си пеел, шарлатане?
ПИТЪР
Защото зная, че така ще стане!
КРАЛ ДЖОН
Води го, Хюбърт! Дръж го във затвора
и нека до обяд на този ден,
на който според думите му щял съм
да се лиша от своята корона,
увисне на бесилото. Предай го
и се върни да ти възложа друго!
Хюбърт излиза, като отвежда Питър.
Към Бастарда.
Разбра ли кой ни е дошъл на гости?