в опасен час, аз само ти подхвърлих
лек намек за Артуровата смърт,
а ти, за да спечелиш един крал,
не трепна пред убийството на принц!…
ХЮБЪРТ
Милорд!
КРАЛ ДЖОН
… Ако глава поклатил беше само
или за малко замълчал, когато
забулено ти казах мисълта си,
или ме бе погледнал във очите
с невярващ поглед, сякаш да поискаш
да се изкажа по-определено,
срамът ужасен би сковал тогава
устата ми и ужасът във тебе
би породил подобен ужас в мен!
Но ти без думи схвана мисълта ми,
без думи сключи договор с греха.
Да, лесно ти накара най-напред
сърцето си да одобри, а после
ръката си след него да извърши
туй грозно дело, пред чието име
устата ни се дръпваха във ужас.
Махни се от очите ми навеки!
Васалите оставиха ме сам,
а вражите войски напират вече
на моите врати; да, даже в тази
държава моя от месо и кости,
в туй тяло, в таз страна от плът и дъх
в междуособица са мойта съвест
и гибелта на малкия ми сродник!
ХЮБЪРТ
Въоръжете се против вразите,
които извън вас са: аз веднага
ще ви сдобря със вашата душа:
Артур е жив! Ръката тук пред вас
е девствена, неопетнена още
от алените капки на кръвта;
не се е вмъквала в това сърце
смразяващата мисъл за убийство
и вий природата оклеветихте
за грозната ми външност, под която
се крие същност мека, неспособна
да покоси едно невинно детство!
КРАЛ ДЖОН
Артур е жив? О, бързо намери
васалите ми и залей с таз вест
гнева им огнен, за да станат пак
покорни на обета си към трона!
Прости обидните слова, с които
засегнах външността ти: сляп в гнева си,
с кървясалия взор на яростта
видях чертите ти далеч по-грозни,
отколкото са всъщност. Не отвръщай,
а бързо във работната ми стая
сърдитите васали доведи!
Говоря дълго — ти по-бърз бъди!
Излизат.
Трета сцена
Пред стените на замък.
Горе, над стената, се появява Артур.
АРТУР
Зидът висок е, но ще скоча долу.
Добра земя, недей ме наранява!
Малцина тук ме знаят, а за тях
нарочно предреших се като юнга.
Ужасно ме е страх, но ще рискувам.
Ако остана здрав, ще изнамеря
хиляда начина, за да избягам.
Смъртта и тъй е сигурна за мен —
ако не е във бягство, ще е в плен!
Скача.
О, твърди камъни! Не знаех аз,
че чичовият дух е бил във вас!
Душата ми, небе, приемай ти!
Английска пръст, плътта ми приюти!
Умира.
Влизат Пембрук, Солзбъри и Бигот.
СОЛЗБЪРИ
Решил съм. Ще отида да го срещна
в Сент-Едмъндзбъри30. Трябва да прегърнем
любезното дарение, което
Съдбата прави ни в тез тежки дни!
ПЕМБРУК
А кой донесе ви това писмо
от кардинала?
СОЛЗБЪРИ
Граф Мелюн, един
французки благородник, от когото
узнах в беседа частна, че Дофинът
към нас бил даже по-добре настроен,
отколкото личи от туй писмо.
БИГОТ
Тогава още утре ще го срещнем!
СОЛЗБЪРИ
По-правилно: „да тръгнем още утре“,
защото има два дни път до Бъри.
Влиза Бастардът.
БАСТАРДЪТ
За втори път ви поздравявам днес,
сърдити лордове! Чрез мене кралят
ви вика да отидете при него.
СОЛЗБЪРИ