Той сам от верността ни се лиши
и ний не щем със славната си чест
да кърпим изтънелия му плащ
и да вървим покорно след ногата,
оставяща навред, където мине,
следи от кръв. Върни се и кажи му,
че знаем и най-лошото!
БАСТАРДЪТ
Аз мисля,
че е добре — каквото и да знаем —
да сме любезни.
СОЛЗБЪРИ
Всякоя любезност
остава няма, щом скръбта говори!
БАСТАРДЪТ
А според мен не бива да е няма,
щом няма повод за такава скръб.
ПЕМБРУК
Гневът най-сетне може да прелее!
БАСТАРДЪТ
И да удави своя господар!
СОЛЗБЪРИ
Затворът е пред нас…
Вижда тялото на Артур.
Какво е туй?
ПЕМБРУК
Смъртта се хвали с дивната си плячка!
Земята е отказала да скрие
ужасното злодейство!
СОЛЗБЪРИ
То самото,
намразило свирепото си дело,
го е оставило да вика: мъст!
БИГОТ
Или разбрало е, че тази прелест
от кралски род е прекалено ценна
за влажен гроб във простата земя31.
СОЛЗБЪРИ
Какво ще кажете за туй, сър Ричард?
Да сте видели, чули или чели,
или помисляли подобно нещо?
Могли ли сте да си въобразите
такова зверство? Смогвате ли днес
да вярвате на своите очи,
когато то пред вас е? Нима може
човек да си представи тази гледка,
ако не я е виждал? О, това е
върховна точка, апогей, венец,
перо над коронясания шлем
на герба на Убийството! Това е
най-кървавият срам, най-злото зверство,
най-подлото злодейство, със което
гневът свиреп и бясното безумство
изтръгвали са нявга топли сълзи
от меките очи на Милостта!
ПЕМБРУК
След него всички минали убийства
ще срещат снизхождение! И още:
недостижимо в свойта грозота,
то святост ще даде на всеки бъден
несторен грях; пред грозната му гледка
най-злата кръвнина ще е шега!
БАСТАРДЪТ
Наистина това е адско дело
на кървава, покварена ръка,
ако е действала ръка във него!
СОЛЗБЪРИ
„Ако“ вий казвате? Ний всички бяхме
предупредени, че ще стане тъй.
Това е злодеяние на Хюбърт,
извършено по заповед на краля…
чиято власт душата ми отхвърля
сега, когато, паднал на колене
пред таз развалинка от детство свято,
с дихание, по-чисто от тамян,
над бездиханното му съвършенство
излъхвам свята клетва: ни за миг
да не опитвам мирските наслади,
да не покваря своя дух със радост,
да не прахосам мъжки сили в леност,
дорде над таз ръка не засияе
блаженството на праведната мъст!
ПЕМБРУК и БИГОТ
Подписваме и ний таз свята клетва!
Влиза Хюбърт.
ХЮБЪРТ
Навсякъде ви търсих, господа!
Артур е жив и кралят ви очаква!
СОЛЗБЪРИ
Не се черви и пред смъртта! О, наглост!
Махни се от очите ни, злодей!
ХЮБЪРТ
Не съм злодей!
СОЛЗБЪРИ (измъква меч)
Да ми прости палачът!
БАСТАРДЪТ
Добре блести, но скрийте го все пак!
СОЛЗБЪРИ
Преди това в гръдта му ще го скрия!
ХЮБЪРТ
Назад, лорд Солзбъри! Назад, ви казвам!
Заклевам се, и моят меч е остър!
31