във ризница от храброст свойта гръд!
Напред! И засияйте като Марс,
решил да украси със своя блясък
сражение на смъртни! Смело в битка!
Бъдете храбър и самоуверен!
Ще ги допуснем ли дотук да мушкат
лъва в бърлогата му, да го карат
във нея да трепери? Не дай, Боже!
Срещнете враговете си далече
от своите врати и на открито
вкопчете се със тях във страшен бой!
КРАЛ ДЖОН
Аз имах среща с папския легат
и сключих с него най-изгоден мир:
той обеща ми твърдо да разпусне
войската на Дофина.
БАСТАРДЪТ
Срамна сделка!
Нима с нозе на родната земя
ще водим преговори, ще се мазним,
ще се надхитряме като търговци
с нахлулия в страната ни противник?
Нима едно излъскано конте,
едно хлапе безбрадо, един глезен,
изнежен юноша ще се разхожда
из нашите поля и ще развява
за подигравка наглото си знаме
във въздуха на Англия, не срещнал
отпор от никого? О, господарю,
гответе се за бой! Легатът може
да не успее да ви сключи мир,
а и да сключи, нека са видели,
че сме били готови за отбрана!
КРАЛ ДЖОН
Добре. Решавай ти какво да правим!
БАСТАРДЪТ
Напред тогаз! И по-наперен враг
ще изметем от къщния си праг!
Излизат.
Втора сцена
Лагерът на Дофина край Сент-Едмъндзбъри.
Влизат — въоръжени — Дофинът Луи, Солзбъри, Пембрук, Бигот, Граф Мелюн и Войници.
ДОФИНЪТ
Кажете да препишат туй, Мелюн,
и пак на лордовете го върнете,
а запазете преписа; така че
да имаме във точна форма всички
условия на нашия съюз,
та, помнейки какво сме обещали
пред святото причастие, да пазим —
и те, и ний — честта си без петно!
СОЛЗБЪРИ
Ний клетвата си няма да погазим,
ала макар напълно доброволно
да обещахме вярност и поддръжка
на делото ви, доблестни Дофине,
повярвайте ми, никак не ме радва,
че трябва да прилагаме такова
ненавистно лекарство като бунта
към язвата на нашата страна
и старата си рана да церим,
като отваряме безбройни нови!
Измъчва ме това, че съм принуден
да вадя меч, за да множа със него
числото на вдовиците в страната,
която в този миг отправя зов
към Солзбъри за помощ и закрила;
ала заразата е тъй дълбока,
че ако искаме да оздравим
правата си, ще трябва да прибегнем
към ножа на безправието зло
и бъркотията… Не е ли скръбно,
побратими по мъка, туй, че ние,
чада на този остров, доживяхме
ужасния тоз ден, във който трябва,
предвождани от чужденец, да тъпчем
утробата на своята страна
и да попълваме със свойте сили
редиците на нейния противник,
за да… простете, трябва да оплача
тоз грозен срам, макар наложен нам…
за да красим под чужди знамена
честта на гербове незнайни тук?…
Как? „Тук“ ли казах? О, английски остров,
защо не си подвижен, та да може
Нептун, чиято пенеста прегръдка
огражда те отвред, да те изтръгне
от паметта ти и да те закотви
към някой чужд невернически бряг,
където тези две войски да слеят
кръвта си в чист съюз на християни,
наместо да я леят в грозни разпри!
ДОФИНЪТ
Във думите ти има благородство.
Двубой на мощни чувства причинява
във тебе тоз душевен земетръс.
Как блъскат се неистово в гръдта ти
необходимост и природен дълг!
О, позволи ми да избърша тези
поточета от сребърна роса,
които стичат се по твойте бузи: