пред прилива на женските сълзи —
явление нерядко — аз съм бивал
размекван, да, но тоз мъжествен плач,
тоз дъжд, раздухван от душевна буря,
ме смайва, сякаш виждам свода нощен
прорязан цял от ярки метеори!
Почтени Солзбъри, вдигни глава,
със мъжки дух от себе си издухай
тълпата облаци и остави
тез бисери за детските очички,
които не са виждали във ярост
гигантския ни свят и не познават
Фортуна по-различна, от каквато
е във безгрижните им празненства,
изпълнени със топлота и радост!
Е, хайде! Успокой се! Ти ще бръкнеш
дълбоко като френския Дофин
във джоба на Успеха… И вий също,
английски знатни, сплели своите мишци
със нашите в една-едничка мощ!
Влиза Кардинал Пандулф.
И ето, сякаш ангели тръбят
и папският легат пристига бързо
да потвърди с небесния си дъх,
че праведно говорим, и да сложим
под всички наши действия печата
на Господ-Бог!
ПАНДУЛФ
Най-първо поздрав, принце,
а после ето що: крал Джон отново
е в мир със Рим. Духът му пак се върна
във лоното на святата ни църква,
седалище на Божия престол.
Затуй, Дофине, свий тез свои страшни
военни знамена и укроти
духа на кръвожадната война,
така че като лъв опитомен
да легне той в нозете на мира,
наглед ужасен, а във същност благ!
ДОФИНЪТ
Ще ми простите, пресветейши отче,
но няма да го сторя! Твърде висш съм
по своя род и титла, за да бъда
използуван като послушен роб,
служител сляп, бездушно сечиво
в ръцете на коя да е държава.
Дъхът на вашата уста разпали
мъждеещия въглен на войната
между това разединено кралство
и мен самия; той след туй подхрани
с гориво огъня; сега е късно:
бушува той така, че вие, отче,
не ще го угасите със дъха си,
запалил го навремето тъй лесно.
Вий първи ми показахте лицето
на мойто право, пръв ме запознахте
с претенциите ми и посадихте
във мен идеята за тоя поход:
и днес ми казвате, че Джон бил сключил
мир с църквата! Е, та какво от туй?
По силата на своя брак със Бланш,
аз — след Артур — съм прав да обявя
за своя таз страна; и днес, когато
наполовина съм я завладял,
да я напусна, тъй ли? И защо?
Защото Джон бил сключил мир със Рим!
Нима съм роб на Рим? Какво е дал
тоз Рим за похода? В пари, във хора?
Къде са припасите, със които
ми е помогнал Рим във този поход?
Не съм ли само аз, единствен аз,
със своите привърженици, който
потя се под теглото на войната?
И искате сега, сега, когато
дочувам вече тез островитяни
да хвърлят и последните си карти
със „Vive Le Roi“35 и имам във ръка
чудесни козове, за да спечеля
короната, която е на пода,
да кажа: „Пас!“, когато маншът взет е —
туй няма да го бъде, извинете!
ПАНДУЛФ
Ти мислиш не дълбоко, драги принце!
ДОФИНЪТ
Дълбоко — плитко, няма да се върна,
преди тоз поход мой да се прослави
тъй гръмко, както беше обещано
на дръзките надежди, със които
подтегнах таз войска от храбреци,
готови за победата да бръкнат
във челюстите на самата Смърт!
Тръбен звук.
Чия тръба тъй звънко ни зове?
Влиза Бастардът.
БАСТАРДЪТ
По правилата на учтивостта
изслушайте, което ще ви кажа:
от своя крал, блажени кардинале,
съм пратен да узная в каква степен
сполучила е вашата намеса
и във зависимост от туй, което
35