от вас ще чуя, да ви отговоря
във рамките на свойто пълномощно.
ПАНДУЛФ
Дофинът упорито не желае
да преговаря и не ще да сключва
примирие на никаква цена.
БАСТАРДЪТ
Кълна се във кръвта на всички храбри,
добре е отговорил! А сега
изслушайте английския ни крал,
говорещ ви чрез моите уста:
той е готов за бой. И как могло би
да бъде иначе тогаз, когато
на тази ваша глупава, маймунска
пародия на поход, на таз ваша
игра с оръжия, на тоз нелеп
палячовски спектакъл, на таз смешна
забава на безбради малчугани,
той гледа със презрение, готов
с камшик от свойто кралство да прогони
туй ваше смешно войнство от пигмеи!
Как мислите: че същата ръка,
която ви набъхта така славно
пред прага ви, та вие презглава
да тичате към свойте домове,
като ведра да търсите дъната
на кладенците си, да шумолите
под сламата на своите обори,
във ракли да се криете като
заложени предмети, да се врете
с прасетата във кочини и дупки
и да треперите, когато, чули —
вий, галите! — петел да кукуригне,
го взимахте за глас на англичанин —
как мислите, че таз ръка сега
ще е отслабнала? Как не! Крал Джон
като орел над своите орлета
кръжи, готов да разтерзае, който
посегнал би към неговия трон!…
А вий, бунтовници неблагодарни,
нероновци, утробата разпрали
на свойта майка-Англия36, във срам
ще се червите при вида на свойте
жени и дъщери, които крачат
след барабана — същи амазонки37, —
игли и напръстници заменили
със копия и бойни ръкавици,
а нежен женски дух — с войнишка ярост!
ДОФИНЪТ
Достатъчно се перчи! Във хвалбите
си по-добър от нас. Върви си с мир —
не можем да пилеем ценно време
с дърдорковци!
ПАНДУЛФ
Послушайте ме, принце!
БАСТАРДЪТ
Не, мен дослушайте!
ДОФИНЪТ
Не ща да слушам!…
Да бият барабаните и нека
езикът на войната защити
законното ни право да сме тук!
БАСТАРДЪТ
Да, барабаните ви ще крещят,
когато наредите да ги бият,
ала и вий, когато ви набием,
така ще закрещите! Запомнете,
когато първият ви барабан
пробуди ехото, ще му отвърне
по-гръмък барабан съвсем отблизо;
ударите ли втори, гръмко втори
на неговия гръм ще отговори,
потресъл небосвода и надсмял се
на Зевсовия тътен; да, защото —
далеч от туй да вярва на тоз кекав
легат на Рим, когото ви изпрати
по-скоро за забава — тук наблизо
крал Джон ви чака в боева готовност
и върху челото му ви се хили
самата Смърт, доволна, че ще може
да се натъпче с хиляди французи!
ДОФИНЪТ
Добре, приемам позива ви боен!
БАСТАРДЪТ
И зле ще е за теб, бъди спокоен!
Излизат.
Трета сцена
Бойно поле.
Шум на битка. Влизат Крал Джон и Хюбърт.
КРАЛ ДЖОН
Е, как е битката?… Приказвай, Хюбърт!
ХЮБЪРТ
Не е добре. А как сте вий, кралю?
КРАЛ ДЖОН
Безсилен. Много дълго ме измъчва
таз треска в мен. Сърцето ми слабее.
Влиза Пратеник.
ПРАТЕНИКЪТ
Простете, господарю, Фокънбридж,
безстрашният ви родственик, нарежда
веднага да напуснете полето,
като му кажете в коя посока
36