Със своята умереност ти, друже,
накара ме да почета следсмъртно
тоз, който приживе ми бе омразен.
Мир на праха му! Пейшънс273, твойто име
припомня ми, че длъжни сме да храним
търпение към ближните. По-ниско
ме постави! Не ще те мъча дълго.
Добри ми Грифит, нареди да свирят
онази скръбна музика, която
преди нарекох свой надгробен звън,
така че да потъна във блажено
предчувствие за другата, която
очаква ме там, горе!
Тъжна и тържествена музика.
ГРИФИТ
Вече спи.
Добро девойче, нека постоим
спокойно тук, за да не я събудим.
Полека, Пейшънс!
Видение: влизат бавно шест Духа в бели роби с лаврови венци, златни маски на лицата и лаврови или палмови вейки в ръце. Те се покланят на спящата Катерина и танцуват. В определен момент на танца първите два държат над главата й малък венец, докато останалите четири правят почтителни поклони. След това първите два предават венеца на следващите два, които, повтаряйки фигурата, също го надвесват над главата на спящата, след което предават венеца на последната двойка, която потретя описаното движение. В този миг, сякаш вдъхновена свише, Катерина дава в съня си признаци на радост и вдига ръце към небето. Духовете изчезват, отнасяйки със себе си венеца. Музиката продължава.
КАТЕРИНА
Къде сте, мирни духове? Нима
оставяте ме в мъката сама?
ГРИФИТ
Госпожо, тука сме!
КАТЕРИНА
Не викам вас.
Додето спях, не влезе ли тук някой?
ГРИФИТ
Не, никой не е влизал.
КАТЕРИНА
Как не е?
Не се ли появи сега един
рой благи ангели с лица-слънца,
излъчващи сияния над мен,
които ме поканиха на пир?
Те вечно щастие ми обещаха
и носеха венци, които аз
не заслужавам още, но навярно
ще ги заслужа!
ГРИФИТ
Радвам се, госпожо,
че сте видели толкоз хубав сън.
КАТЕРИНА
Кажете на свирачите да спрат!
Зле свирят и ме дразнят.
Музиката прекъсва.
ПЕЙШЪНС
Боже мой,
не виждате ли колко нейна милост
се промени? Ликът й се изостри
и колко стана бледа и съвсем
студена като пръст! О, вижте само
очите й!
ГРИФИТ
Отива си! Девойко,
моли се бързо!
ПЕЙШЪНС
Господи, помилуй!
Влиза Пратеник.
ПРАТЕНИКЪТ
Госпожо, вън…
КАТЕРИНА
Простако недодялан,
не заслужаваме ли други титли?
ГРИФИТ
Не знаеш ли, че трудно се разделя
със сана си, та тъй говориш с нея?
Веднага на колене!
ПРАТЕНИКЪТ
Умолявам
ваше величество да ми прости!
Бях груб, понеже бързах. Вънка чака
човек на краля, пратен да ви види.
КАТЕРИНА
Пусни го, Грифит, а пък тоя тук
не искам да го гледам!
Пратеникът излиза. Влиза Капуциус.
Господине,
ако добре ви виждам, вие сте
посланикът на император Карл,
великия ми племенник, и май че
Капуциус на име?
КАПУЦИУС
Той самият
и ваш слуга, мадам!
КАТЕРИНА
Любезни сър,
откак със вас за пръв път се видяхме,
за мене положение и титла
се измениха много. Но кажете,
какво ви носи тук?
КАПУЦИУС
Дългът ми, първо,
на ваш служител, а подир това
заповедта на краля, който силно
опечален от туй, че сте нездрава,
ме прати със привети и с поръка