да ви предам най-искрена утеха
от негова страна.
КАТЕРИНА
О, драги сър,
уви, утехата му иде късно,
като помилване подир дръвника.
Навреме дадено това лекарство,
ми би помогнало, ала сега
за мене тук утеха няма друга
освен молитвите. А как е кралят?
КАПУЦИУС
Добре, мадам.
КАТЕРИНА
И винаги така
добре да е, когато бъдем — аз
сред червеи, а бедното ми име —
прокудено от кралството му!… Пейшънс,
изпратихте ли онова писмо,
което продиктувах ви?
ПЕЙШЪНС
Не, лейди.
Дава писмото на Катерина.
КАТЕРИНА
Сър, моля ви да отнесете туй
на негово величество.
КАПУЦИУС
Госпожо,
със най-голяма радост!
КАТЕРИНА
В него аз
застъпвам се за младата отливка
на нашата любов, за дъщеря му274 —
небето да й ръсне благодат! —
с молба да я възпита в строги нрави
(тя млада е и скромна, тъй че, вярвам,
ще ги попие) и поне донейде
заради майка й да я обича,
която го обичаше, небето
свидетел й е колко! Освен туй
отправям му молба добър да бъде
към моите прислужнички, които
ми бяха верни в радост и във скръб
и сред които няма ни една
достойна да не е (а пък сега
не бих излъгала275), да, свръхдостойна
със свойта скромност и добри обноски
за мъж добър и даже благородник.
И техните мъже ще са щастливи,
да бъде сигурен! На трето място
аз моля го, на моите слуги —
те бедни са, но въпреки това
не ме напуснаха — да изплати,
каквото им дължа, и още нещо,
за да ме помнят винаги с добро.
Ако ми бяха дали небесата
живот и средства, другояче с тях
се бих сбогувала! Това съдържа
писмото ми. И, драги господине,
заклевам ви в най-скъпото за вас,
ако желаете да имат мир
душите на умрелите, бъдете
добър към тез нещастни същества;
за Бога, ходатайствайте пред краля
да не отхвърля туй последно мое
желание!
КАПУЦИУС
Кълна се във небето,
не го ли сторя, да не съм човек!
КАТЕРИНА
Благодаря ви, честни господине,
и моля ви, смирено припомнете
на негово величество за мен!
Кажете му, че неговото бреме
напуска тоя свят. И нека знае,
че съм го благославяла в смъртта си,
защото тъй ще бъде. Моят поглед
тъмнее вече… Сбогом, господине!
Прощавай, Грифит! Пейшънс, стой до мен,
не ме оставяй!… Трябва да полегна.
Викни жените! Щом умра, момиче,
отдайте ми заслужената почит:
с момински цветове ме посипете,
за да личи, че съм била до гроб
съпруга целомъдрена. И нека
ме балсамират и изложат. После,
макар и не кралица, нека бъда
погребана с обреди на кралица
и кралска дъщеря… Не мога вече.
Всички излизат, като я извеждат.
Пето действие
Първа сцена
Лондон. Галерия в кралския дворец.
Влизат — от разни страни — Гардинър, предшествуван от Паж с факел, и Лъвел.
ГАРДИНЪР
Удари ли един?
ПАЖЪТ
Удари, сър.
ГАРДИНЪР
Това са часове, определени
за нуждите на нашата природа,
а не за забавления; за отдих
и крепък сън, а ние ги хабим…
Здравейте, уважаеми сър Томас!
Къде така във този нощен час?
ЛЪВЕЛ
От краля ли пристигате, милорд?
ГАРДИНЪР
От него точно, сър. И го оставих
с дук Съфък да играят на примеро276.
275