Е? Казвай, Дени!
ДЕНИ
Кралю, по ваша заповед доведох
архиепископа.
КРАЛЯТ
Ха! Кентърбъри?
ДЕНИ
Да, него, господарю.
КРАЛЯТ
Де е той?
ДЕНИ
Тук. Чака да го викнете.
КРАЛЯТ
Да влезе!
Дени излиза.
ЛЪВЕЛ (настрани)
Това ще е във връзка с туй, което
говореше епископът. Навреме
пристигнах тук.
Влиза отново Дени, водейки Кранмър.
КРАЛЯТ
Вий там, освободете
галерията!
Лъвел се забавя.
Чувате ли? Ха!
Махнете се веднага! Я ги гледай!
Лъвел и Дени излизат.
КРАНМЪР (настрани)
Страхувам се. Защо се мръщи тъй?
Познавам този негов мрачен израз.
Не ще е на добро!
КРАЛЯТ
Навярно, сър,
желаете да чуете защо
съм ви повикал?
КРАНМЪР (коленичи)
Моят дълг очаква
да чуе волята на своя крал.
КРАЛЯТ (повдига го)
Станете, драги лорде Кентърбъри!
Добре ще е да се разтъпчем малко.
Елате, имам новости за вас.
Подайте ми ръка! О, драги мой,
повярвайте ми, много ми е трудно
да ви го кажа, да, и неприятно,
но няма как… За мое най-голямо
неудоволствие от доста хора
чух тежки и повтарям го, да, тежки
оплаквания срещу вас, които,
обсъдени, принудиха Съвета
и мен самия да ви призовем
пред него тая сутрин. И понеже
вий няма да успеете — безспорно —
да се оневините, без по точки
да се разгледат многото въпроси,
които искат отговор, ще трябва
да се въоръжите с търпеливост
и временно смените своя дом
със Тауър. Вий член сте на Съвета
и туй налага се, защото никой
свидетел инак няма да посмее
да бъде срещу вас.
КРАНМЪР (коленичи отново)
Благодаря ви.
Приветствам тази хубава възможност
да ме пресеете и отделите
зърно от плява в моите дела,
защото знам, че в таз страна, уви,
съм повече от всеки друг мишена
за злостните клеветници!
КРАЛЯТ
Стани,
мой драги Кентърбъри! Твойта честност
и неподкупност пуснали са корен
във мене. Дай ръката си, вдигни се!
Ела да се разходим! Боже мой,
какъв човек си ти? Не те разбирам!
Ще молиш — мислех — да те съпоставя
със твойте обвинители, така че,
чул истината, да не те подлагам
на други мъки.
КРАНМЪР
Славни господарю,
мой щит са мойте искреност и честност.
Загубя ли ги, сам ще тържествувам
със своите противници, когато
се проваля; защото, какво струвам,
лишен от тях? Не се боя от нищо,
което против мене би могъл
да каже някой.
КРАЛЯТ
А не си ли чувал
за свойто положение? Ти имаш
противници не малки и не малко,
и съответни по размер и брой
ще са интригите им, а пък знаем,
уви, в съда невинаги надвива
оназ страна, която е правдива.
Поквареният ум ще си намери
покварени езици да говорят
под клетва срещу тебе. Тез неща
са ставали и стават. Силни хора
ти имаш против себе си и силна
е тяхната ненавист. Или мислиш,
че може да си по-щастлив (във съд
с лъжесвидетели — за туй говоря),
отколкото когато бил е жив
на този свят порочен Оня, чийто
служител си? Не си играй! Ти взимаш
за плитко трапче бездната и сам