КРАЛЯТ
Къде? Каква?
БЪТС
Каквато ваша светлост
не вярвам да сте виждали до днес.
КРАЛЯТ
По дявола, показвай!
БЪТС
Погледнете!
Лорд Кентърбъри в новия му ранг:
с осанка важна, чакащ пред вратата
в компания на пажове, лакеи
и пристави!
КРАЛЯТ
Ха! Вярно че е той!
Така ли се почитат помежду си?
Добре е, че един стои над тях!
Надявах се, че имат, щом не съвест,
поне приличие, за да не карат
един човек със неговите ранг
и близост до престола ни да чака,
додето те решат да го извикат
като момче със млинчета! Ей Богу,
това е низост. Бътс! Да ги оставим!
Ще си говорим пак!
Той и Бътс се скриват зад завеската. Кранмър и слугите остават встрани.
Трета сцена
Залата на Съвета. Внасят голяма маса и столове и ги поставят под кралския трон.
Влизат Лорд-канцлерът, Съфък, Норфък, Съри, Лорд-камерхерът, Гардинър и Вратарят. Лорд-канцлерът сяда вляво на горния край на масата; останалите заемат места от двете му страни; Кромуел сяда на долния край на масата в качеството на секретар; едно кресло до лорд-канцлера, предназначено за Кентърбърийския архиепископ, остава празно.
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ
Оповестете, лорде секретар,
защо сме се събрали!
КРОМУЕЛ
Главна точка
на заседанието е въпросът
за лорда Кентърбъри, господа.
ГАРДИНЪР
Той знае ли?
КРОМУЕЛ
Да, сър.
НОРФЪК
Кой чака там?
ВРАТАРЯТ
Отвън ли, ваша милост?
ГАРДИНЪР
Да, отвън.
ВРАТАРЯТ
Лорд Кентърбъри. И стои отдавна
на ваше разпореждане, милорди.
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ
Пусни го!
ВРАТАРЯТ (към Кранмър)
Ваша милост, вече може
да влезете!
Кранмър се приближава към масата на Съвета.
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ
Повярвайте, милорд, скърбя дълбоко,
че трябва в тоз Съвет да гледам празно
креслото ви. Но всички сме човеци
със свойте слабости и плът, подвластна
на страстите — малцина между нас
са ангели; поради тази слабост
и липса на разсъдък вие, който
би трябвало да бъдете наставник
за всички нас, извършихте простъпка,
и то голяма — първо срещу краля,
след туй срещу закона — със това, че
натъпкахте страната с капелани,
насаждащи учения, които
по наше сведение са различни
от истинното и като такива
са ереси, способни да докарат
разруха гибелна, ако не бъдат
изправени навреме.
ГАРДИНЪР
И то с твърдост,
защото, лордове, онез, които
обяздват непокорните жребци,
не ги потупват с длан, ами им стягат
муцуните с юзда и ги бодат
със шпори във корема, докато
не ги превият. Ако ний, нехайни
или неискащи да накърним
от детско състрадание честта
на някого, оставим тази болест
да се разраства, то тогава сбогом
на всякакво лечение! А сетне
какви ще бъдат следствията: смут,
метежи, общ провал, тъй както ярко
свидетелства безрадостният пример
от Северна Германия, за който
с прискърбие ний спомняме си всички279.
КРАНМЪР
Почтени лордове, дотук във свойте
живот и дейност аз съм се старал,
и то с немалко труд, да правя тъй, че
учението ми и строгостта
на мойта власт да следват неотклонно
един и същи път; и цел за мене
бе винаги доброто. Няма друг
279