КРАНМЪР
Постойте, господа! Аз имам още
две думи да ви кажа. Вижте туй!
Показва им кралския пръстен.
По силата на този пръстен аз
изтеглям справедливото си дело
от ноктите ви, съдници без милост,
и го предавам в благите ръце
на краля, наш върховен господар!
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ
Милорди, този пръстен е на краля!
СЪРИ
Не е подправен!
СЪФЪК
Честна дума, той е!
Аз казах ви, че ако търколим
тоз тежък камък, той ще изпомачка
самите нас!
НОРФЪК
Допускате ли вие,
че кралят ни ще позволи да падне
и косъм от главата му?
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ
Сега
това е ясно. Колко ли цени пък
самата му глава! Да можех някак
да се измъкна чист!
КРОМУЕЛ
Умът ми каза,
че ако сбирате оттук и там
мълви и клюки срещу тоз човек,
чиято честност само Сатаната
и неговите ученици мразят,
вий огъня раздухвате, от който
ще изгорите. Ха сега се дръжте!
Влиза Кралят. Той изглежда сърдито членовете на Съвета и сяда.
ГАРДИНЪР
Могъщи господарю, колко много
признателност дължим на небесата
затуй, че са ни дали крал не само
добър и мъдър, но и тъй дълбоко
благочестив: крал, който вижда свойта
най-първа гордост в святата ни църква
и с цел да подчертае своя дълг
и уважение към нея, ето,
дошъл е да участва самолично
във спора й със тоз голям престъпник.
КРАЛЯТ
Вий винаги били сте първи майстор
в импровизираните комплименти,
епископе на Уинчестър, но знайте,
че тука днес дошъл съм не да слушам
ласкателства, които са за мен
прозрачни твърде много, за да скрият
вината ви. Не ще ти се поддам!
Като домашно кученце въртиш ти
езика си, дано ми се харесаш,
но лъжеш се във мене — аз те зная:
по нрав си ти жесток и кръвожаден!…
Към Кранмър.
Седни, добри човече! И да видим
дали най-гордият и дързък тука
ще има смелост да те пипне с пръст!
Кълна се, по-добре ще е за него
да е умрял, наместо да помисли
за миг, че туй кресло не ти подхожда!
СЪРИ
Угодно ли ви е…
КРАЛЯТ
Не, сър, не ми е
угодно никак! Мислих си, че имам
в Съвета си разумни, мъдри хора,
но тук не виждам ни един такъв!
Или прилично беше, господа,
да карате тоз благ, добър човек —
а между вас малцина заслужават
туй звание! — тоз честен мъж да чака
пред вашата врата като въшливо
хлапе за всичко! Него, който — срам! —
по сан и произход е равен вам!
Нима във свойта заповед съм казал
дотам да се забравите? Аз право
ви дадох да го съдите, но както
съветник съди се, а не лакей!
Тук има, виждам, някои, които —
при туй от злоба, не от справедливост —
без жал го биха пратили на смърт,
ако възможност имаха, каквато,
додето жив съм, няма да получат!
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ
Велики господарю, разрешете
на моя слаб език да защити
присъстващите тук. Ако решихме
да бъде той затворен, туй бе само
защото искахме чрез съд законен
да го очистим пред света, а не —
повярвайте на честната ми дума —
от лична злоба, сигурен съм в туй!
КРАЛЯТ
Добре, добре! Срещнете го тогава,
с любов и почит! Той ги заслужава.
За тоз човек бих казал само туй:
че ако може крал да е длъжник
към поданик, то аз за верността му
и безупречната му служба съм
такъв към него! Тъй че, господа,
без много приказки го прегърнете,
разкайте се и се сдобрете с него!