Към теб, лорд Кентърбъри, имам дребна
молба, която няма да отхвърлиш,
надявам се: едно чудесно малко
момиченце очаква да получи
свето кръщение. Бъди му кръстник!
КРАНМЪР
Най-славният владетел би се радвал
на тази чест. С какво съм я заслужил
аз, бедният ви поданик?
КРАЛЯТ
Не бой се,
ще си спестиш кръщелните лъжички —
със теб ще бъдат две заможни дами:
дукеса Норфък и маркиза Дорсет.
Лорд Уинчестър, отново ви приканвам
да го прегърнете!
ГАРДИНЪР
Със чиста радост
и братска обич, сър.
КРАНМЪР
Небето вижда
как ценни са за мене тези думи!
КРАЛЯТ
Тез радостни сълзи, добри човече,
издават твойто искрено сърце.
Със право, виждам, хората говорят:
„Към Кентърбъри проявиш ли злоба,
приятел ще го имаш чак до гроба!“
Но да побързаме. Нетърпелив съм
да видя християнче това бебе…
и радостен, че ви сплотих в едно.
Ако остане спойката ви здрава,
аз сила ще спечеля, вие — слава!
Излизат.
Четвърта сцена
В двора на кралския дворец.
Шум на тълпа зад сцената. Влизат Вратарят и неговият Помощник.
ВРАТАРЯТ
Стига сте си драли гърлата, негодници! Това не ви е арена за мечки! Затворете си устата, простаци невъзпитани!
ГЛАС (отвън)
Господин вратар, аз съм от двореца! Чака ме кухнята!
ВРАТАРЯТ
Чака те бесилката, разбойнико! И ще увиснеш на нея! Къде се намираш, че си се разкряскал така!… (Към Помощника.) Донеси ми дузина тояги, ама по-яки, и от чепатите — това какво са? Клечки някакви! — да им почеша кратуните аз! Кръщение искали да гледат! Пиво и банички ви се искат на вас, нехранимайковци!
ПОМОЩНИКЪТ
Спокойно, сър! Не можем ги разпръсна
освен с топовни изстрели. По-лесно
ще ги накараме да се успят
на утрото на майския ни празник280!
Не се поместват — все едно да искаш
да мръднеш „Свети Павел“281 от площада!
ВРАТАРЯТ
И как нахлуха, дявол да ги вземе?
ПОМОЩНИКЪТ
Отде да зная! Как нахлува прилив?
Каквото човек може да направи
с трифутова тояга (вижте само
какво ми е останало от нея!),
направих го!
ВРАТАРЯТ
Не си направил нищо!
ПОМОЩНИКЪТ
Не съм Самсон282, ни Колбранд, ни сър Гай283
да ги кося, но честна дума, сър,
ако една глава, добра за удар —
на мъж или жена, на млад и стар,
на рогоносец или рогосложец,
пропуснал съм, да не опитам вече
говежда рибица, а от това
за мене, Бога ми, по-лошо няма!
ГЛАС (отвън)
Чувайте, господин вратарю!
ВРАТАРЯТ
Ще ти чуя ей сегичка един вратарски по врата!… Ти дръж затворено!
ПОМОЩНИКЪТ
Ама натискат, какво да правя?
ВРАТАРЯТ
Какво ли? Да трепеш на дузини! Това да правиш! Тук да не е Мурфийлд284, та да гледат парада! Или сме докарали в двореца някакъв индианец с голяма бухалка, та жените се трупат толкова? Господи помилуй, какъв бардак от блудство, какво натискане пада! Християнин да не съм, ако това кръщелниче не докара хиляди нови! Бащи, кръстници, всички са тук!
ПОМОЩНИКЪТ
Толкова повече лъжички ще паднат, сър! До вратата има един, медникар трябва да е, с нос, червен като мангал285, и духа от всяка ноздра по десет горещника!… Съседите му все едно, че са на екватора — не им трябва друг пъкъл за греховете! Три пъти го праснах по тиквата тоя огнен змей и той три пъти блъвна из носа си срещу мене! И още стои, не мърда, като бомбарда, готов да даде залп към нас! Една малоумна галантеристка до него така се развряка по мене, задето съм бил запалил този пожар, че й хвръкна чучулката от главата. Веднаж цапнах нея вместо метеора, тя викна: „Бият!“ и видях как четиридесетина здравеняци с тояги, надеждата на „Странд“286, дето тя живее, тичаха отдалеч да й помогнат. Те върху мене, аз не отстъпвам, завърза се ръкопашен бой. Не им се давах, но когато една шайка момчетии зад тях ме обсипа с градушка от камъни, бях принуден да прибера честта си в ножницата и да се оттегля. Дяволът ги водеше, сигурен съм!
280
282
283
284