Господарю,
изслушайте ме, тъй като небето
ми казва: говори!… И нека никой
ласкателство не търси в мойте думи,
защото подир време ще се види,
че верни са били: таз кралска рожба,
макар и още в люлка, обещава
за Англия безброй блага, които
след време ще съзреят. Тя ще бъде
(макар че тук малцина ще го видят)
прекрасен пример за безчет крале,
съвременници нейни, че и техни
наследници. На Савската царица289
тя няма да отстъпва по ламтеж
към мъдрост и добро; и даже всички
достойнства дивни, от които нявга
е бил изваян този образец
на царствена владетелка, ще бъдат
във нея удвоени. И затуй,
закърмена от истината чиста,
съветвана от помисли набожни,
тя срещана ще бъде с благослов
от свойте поданици и със страх —
от своите противници, които
глави ще свеждат като бита нива
пред нейното могъщество. И с нея
ще расне благоденствието, тъй че
през нейното царуване тук всеки
спокойно ще се храни под лозата,
която сам садил е, и ще пее
към своите съседи песни мирни
и весели. Ще бъде славен Бог
по верен начин и край нея всички
от нея ще се учат да вървят
по пътя на честта и само с чест
величие ще искат да добиват,
а не със знатна кръв. И този мир
не ще угасне с нея, да, защото
подобно девствената птица Феникс —
която, щом умре, от пепелта си
поражда свой наследник, не по-малко
достоен за възхита — и тя също,
когато Бог при себе си я вземе,
ще предаде достойнствата си дивни
на едного290, когото тоя свят
ще види от свещената й пепел
да се възнася в небосвода горе,
досущ светило, ясно като свойта
предшественица и скрепено също
тъй здраво като нея. Любовта,
обилието, силата, мирът
и истината — дотогаз слуги
на туй детенце — негови ще станат
и ще увият ствола му подобно
на къдрава лоза. И вредом, гдето
сияе това слънце, ще сияят
честта и името му и ще раждат
държави нови291. Той могъщи клони
като планински кедър ще разпери
нашир и длъж и неговата слава
децата на децата ни ще видят
и ще отправят свойта благодарност
към Господа!
КРАЛЯТ
Говориш чудеса!
КРАНМЪР
За щастие на Англия ще има
тя много дни и ни един не ще е
неувенчан с добро. О, ако можех
дотук да зная само! Но и тя
ще трябва да умре: светците горе
очакват я. И лилийна девица
във гроба си ще слезе тя, така че
цял свят с дълбока скръб ще я оплаче.
КРАЛЯТ
Архиепископе, за първи път
се чувствам мъж. Преди това щастливче
не бях направил нищо. Това твое
пророчество дотолкоз ме възрадва,
че щом духът ми иде на небето,
навярно ще поискам там отгоре
да видя какво прави мойто чедо
и ще възславя Вишния!… И тъй,
благодаря на всички ви, на вас,
достойни кмете, и на всички ваши
съветници. Оказахте ми чест
със своето присъствие и аз
ще ви докажа свойта благодарност.
Да тръгваме! Кралицата желае
да ви благодари — ей Богу, инак
ще заболее! И не искам никой
да работи на този светъл ден.
Това хлапе издало е повеля
да бъде смятан делникът неделя!
Излизат.
Епилог
На бас ловим се, нашата пиеса
не може всекиму да се хареса.
Онез, които са платили тук,
за да прохъркат някой час и друг,
събудени от нашите фанфари,
ще нарекат похватите ни стари
и тъй нататък. Други пък, дошли
да видят сценки с подигравки зли
над градския живот и гръмогласно
да викат: „Духовито!“, и тях, ясно,
не сме задоволили. И тогаз
какво остава ни? — се питам аз.
289
290
291