Името на Шекспировия патрон наистина не е от значение за пас, а колкото до личността на черната или смуглата дама, за щастие всички опити да се узнае коя е тя са останали напразни: придворна, гражданка или куртизанка — нищо не може да се каже. Но за стойността на сонетите този въпрос е безразличен. Единствената задача, която ни задават сонетите, е да вникнем в тяхната хубост, да проследим как Шекспир приема традиционните идеи и мотиви, традиционния език и сравненията на сонетите и ги превръща в нещо лично.
Проф. Марко Минков
Перикъл1
ГАУЕР — в ролята на Хор
АНТИОХ — цар на Антиохия
ПЕРИКЪЛ — цар на Тир
ХЕЛИКАН, ЕСКАН — тирски сановници
СИМОНИД — цар на Пентаполис
КЛЕОН — управител на Тарс
ЛИЗИМАХ — управител на Митилин
ЦЕРИМОН — ефески знатен гражданин
ТАЛЯРД — антиохски знатен гражданин
ФИЛЕМОН — слуга на Церимон
ЛЕОНИН — слуга на Диониза
МАРШАЛ
СВОДНИК
РЕЗЕТО — негов слуга
ДЪЩЕРЯТА НА АНТИОХ
ДИОНИЗА — съпруга на Клеон
ТАИСА — дъщеря на Симонид
МАРИНА — дъщеря на Перикъл и Таиса
ЛИХОРИДА — дойка на Марина
СВОДНИЦА
ДИАНА
Сановници, дами, рицари, знатни граждани, моряци, пирати, рибари и вестители.
Място на действието — различни страни.
Първо действие
Антиохия. Пред двореца на Антиох.
Влиза Гауер — като Хор2.
ГАУЕР
Джон Гауер сам, добил отново
подир смъртта си плът и слово,
дошъл е тук, за да достави
приятен час на милостта ви
със свойта повест, вярно, стара,
ала която още кара
народа да я пей-говори
по празници и по събори
и да я правят знатни леди
предмет на своите беседи.
Поука крие тя голяма,
а за доброто старост няма
и ако мойте вехти рими
са за вкуса ви нов търпими
и може старец беловласи
да ви зарадва с повестта си,
живот бих искал, та със нея
за вас до края да изтлея.
Градът на първата ни сцена
е Антиохия3. Градена
от Антиох Могъщи, тя е
създадена, за да сияе
над цяла Сирия велика.
Ала разказва историка,
че щом на тоя цар жена му
умряла, той останал само
с едничкото си женско чадо,
така прекрасно, сладко, младо,
че той в безнравствена забрава
поискал да я обладава.
Развратна тя, бащата — дважди,
кръвосмесителните жажди
греха превръщат постепенно
в съжителство обикновено.
А хубостта на дъщерята,
известна вредом по земята,
подмамва не един, не двама
да искат таз порочна дама;
затуй баща й, с цел да може
да я опази в свойто ложе
и страх в женихите да всява,
измислил заповед такава:
че който щерка му желае,
а няма ум да разгадае
една особена загадка,
присъдата му ще е кратка,
но, убеден съм, твърде ясна
при тази гледка свръхужасна.
Сочи главите, набодени на копия пред двореца.
Какво ще стане подир туй,
1
Оригиналното заглавие на драмата е
2
3