Выбрать главу

ти, зрителю, сам виж и чуй!

Излиза.

Първа сцена

Пак там.

Влизат Антиох и Перикъл със свитите си.

АНТИОХ

Добре осведомен си, вярвам, млади

царю на Тир4, за страшната опасност,

срещу която тръгваш?

ПЕРИКЪЛ

                Да, напълно,

могъщи Антиохе, но за мене

печалбата е толкова голяма,

че и смъртта ми капка ценност няма!

АНТИОХ

Свирачи!

Музика.

        Доведете дъщеря ми

в одеждата й сватбена, в която

и Зевс я би прегърнал! От Луцина5

получи тя във дар природна хубост,

а сборът на планетите втъкал е

във нея всички свои съвършенства!

Влиза Дъщерята на Антиох.

ПЕРИКЪЛ

О, вижте я в таз дреха пъстроцветна

като самата пролет! Господарко

на всички качества, пред твоя образ

отстъпват трите Грации6! О, лик

прекрасен като книга, във която

четат се само радост и наслади,

като че ли тъгата е изтрита

от страниците й, а злият гняв

не се е никога съдържал в нея!

О, богове, направили ме мъж

и в мойта гръд запалили копнежа

да вкуся от божествения плод

на туй дърво небесно, па макар и

с опасност да загина, помогнете

на своя син и ревностен служител

да стигне това щастие, което

не знае граници!

АНТИОХ

                Царю Перикле,

пред теб сега…

ПЕРИКЪЛ

                … е блянът зет да стана

на царя Антиох!

АНТИОХ

                Пред теб сега

е Хесперидската градина7, пълна

със ябълки от злато, но която

е пазена от дракон, бълващ смърт.

Видът й те подмамва да посегнеш

и завладееш дивната й сладост,

ала помни: за този свой ламтеж

при неуспех ще трябва да умреш!

От слух привлечени, от страст обзети,

сега със неми устни тези клети

ти казват, че от жажда за любов

днес стряха им е звездният покров,

и шепнат ти: „На брой сме доста вече.

Отказвай се, отказвай се, човече!“

ПЕРИКЪЛ

Благодаря ти, славни Антиохе,

задето ми припомни, че съм смъртен

и мойта плът — със тяхната еднаква —

подготви за което я очаква,

показвайки й сякаш в огледало

нетрайността на всяко земно тяло!

И тъй, за завещание е време

и както смъртникът, щом взор възземе

към небесата вече, в миг престава

да се държи за всяка мирска слава —

ценена преди туй! — така и аз

оставям: мир и щастие на вас

и на човеците с добро в сърцето;

богатствата си на пръстта, отдето

излезли са; а чистия си плам,

очарователна принцесо — вам!

И тъй, готов за смърт или живот,

загадката ти чакам, Антиохе!

АНТИОХ

Презрял съвета ми, чети тогава!

Хвърля му свитък.

Не ми ли кажеш скритото във нея,

като на тез кръвта ти ще пролея!

ДЪЩЕРЯТА

От толкоз други по-щастлив бъди!

След толкоз победени победи!

ПЕРИКЪЛ

Като безстрашен рицар влизам в бой

и ничие подсказване не искам

освен това на своята любов!

Чете.

„Не съм змия, но в своя път аз майчина прояждам плът8. Подирих другаде съпруг, намерих го до мене тук. Как може син, баща и мъж да бъдат в него наведнъж, а майка, щерка и жена да са събрани в мен една? Дай отговор на таз задача или готви се за палача!"

Настрани.

Горчи тоз цяр накрая! Но, о, сили,

които сте дарили небесата

с безчет очи, за да следят отгоре

човешките дела, защо не сте ги

забулили за вечни времена,

ако е вярно туй, което прави

вернуться

4

Тир — финикийски град — в днешен Ливан — прочут в миналото със своята търговия и производство на пурпур.

вернуться

5

Луцина (мит.) — римска богиня на светлината и оттук — на раждането, отъждествявана от едни с Юнона, от други — с Диана.

вернуться

6

Грации (мит.) — у древните гърци трите грации — Ефросина, Талия и Аглая — били дъщери на Зевс и олицетворение на женската прелест.

вернуться

7

„… Хесперидската градина…“ (мит.) — градина, намираща се „на крайния запад на земния кръг“, в която расла ябълка, даваща златни плодове. Тя била пазена от Хесперидите, дъщери на бога на Вечерницата — Хеспер. Открадването на златните ябълки е единадесетият подвиг на Херакъл.

вернуться

8

“… не съм змия… прояждам плът…" — съществувало по Шекспирово време ненаучното убеждение, че змиите се раждат, като прояждат плътта на майка си.