Нареждаме ти да убиеш този
омразен тирски цар. Защо, не питай!
Желаем го и толкоз! Отговаряй:
направено?
ТАЛЯРД
Направено, царю!
АНТИОХ
Достатъчно!
Влиза Вестител.
Отдъхвайки си, казвай,
какво те е накарало да бързаш!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Перикъл, царят тирски, е избягал!
АНТИОХ
Ако желаеш да останеш жив,
лети подире му като стрела,
отправена от опитен стрелец
към точката в мишената, и тука
върни се само ако ще ми кажеш,
че е убит!
ТАЛЯРД
Царю, ако го зърна
пред себе си на пистолетен изстрел9,
отписан е от този свят! Отивам!
АНТИОХ
На добър час!
Талярд излиза.
Дордето жив е той,
не ще намеря никъде покой!
Излиза.
Втора сцена
Тир. Дворецът на Перикъл.
Влиза Перикъл.
ПЕРИКЪЛ (към слугите зад сцената)
… И никой да не ни безпокои!…
Отде се взеха тези тежки мисли
и меланхолията сивоока
защо ми стана гостенка тъй честа,
че нито денем, слънцето додето
тържествено пътува по небето,
ни в тиха нощ, когато всяка грижа
би трябвало да спи, намирам мир?
Забави тук ухажват моя взор,
а пък заплахата е там далече,
във Антиохия, и тук не вярвам
да ме достигне нейната ръка;
но нито удоволствията могат
да ме зарадват, ни далечината —
да ме успокои. Така е то:
гнетът във нас, заченат от страха ни,
намира после в мисълта ни дойка
и опасенията ни от нещо
порасват в мерки то да се избегне.
Такъв е моят случай: Антиох,
чиято мощ е толкоз по-голяма
от моята, че може да извърши
със мене туй, което пожелае,
ще се бои, че аз ще го издам,
дори и да му дам безбройни клетви,
че ще мълча; и няма полза в туй
да му оказвам почести, щом смята,
че искам да покажа на земята
безчестието му. Под явно дело
ще иска той да скрие туй, което,
ако разчуе се, ще го посрами:
ще връхлети над моя Тир с такова
внушително разгъване на сили,
че ужас храбростта ни ще изпие
и без отпор ще бъдем бити ние,
а мойте поданици ще пострадат
без никаква вина. За тях си мисля,
а не за себе си. Какво съм аз?
Корона на дърво, която трябва
да брани корена, от който смуче
живота си. Страхът за този корен
болезнено пронизва мойта гръд,
преди със меч да стори туй врагът!
Влизат Хеликан и други Сановници.
ПЪРВИ САНОВНИК
Да осени духа ти свят покой!
ВТОРИ САНОВНИК
И щом се върнеш, в теб да бъде той!
ХЕЛИКАН
Мълчете! Нека опитът говори!
Ласкателството вредно е за царя,
защото като мех греха раздухва
в душата му. Той мъничка искра е,
а то разпалва я във буен огън.
Затуй изпълненият с почит упрек
е много по-полезен за царете,
които хора са и — като хора —
способни да грешат. С тез мирни речи
лицеприятието в твоя двор
воюва срещу тебе, господарю!
Сега ме накажи или помилвай —
по-нисък под не виждам тук за мене
от камъка под моите колене!
Коленичи.
ПЕРИКЪЛ
Останалите да излязат всички!
Идете на пристанището, вижте
товаренето как върви и после
върнете се пак тука!
Сановниците излизат.
Хеликане!
Погледай ме добре: какъв изглеждам?
ХЕЛИКАН
Изпълнен с гняв, велики господарю.
ПЕРИКЪЛ
Това е царски гняв — как тъй посмя
езикът ти във мен да го събуди?
ХЕЛИКАН
Как смеят да поглеждат към небето
растенията, хранени от него?