Выбрать главу

Робърт Бърнс

Том О’Шентър

Когато в петък преди мрак пазарът опустее пак и фермерът поеме в път, и из града тълпи сноват — все някой жаден се намира да ти предложи чаша бира. Щастлив със чаша бира в мрака не мислиш ти, че път те чака: опасности, реки, завои, коварни бродове, порои. А до дома шотландски мили безкрайни са се навървили; жената чака и се въси, и топли на жарта гнева си. Тъй мислеше си Том О’Шентър, напускайки самия център на Ейр — градче в старинен стил, където беше доста пил.
Ти, Том, не тачиш свойта Кети. Не слушаш нейните съвети. Та казва, че си дърт глупак, бърборко и пият простак, че петък божи не изпускаш в пазара да не се наплюскаш. Зърно да мелиш ли отиваш, последната пара изпиваш. С ковача — а и той е цвете!… една кобила подковете и пиете две нощи, Том. А в божия отиваш дом да пиеш с псалта Джейн — безделник, от събота до понеделник. Спомни си всичко туй, когато се пльоснеш в яма или в блато, или те срещне дух-злодей при черковата Алоуей.
Жени! Да плача съм готов! Един ли упрек ваш суров, едно ли мъдро назидание и аз оставях без внимание! Но нека продължим. По мрак О’Шентър се наряза пак. Шуртеше бирата от крана, по чашите течеше пяна. Момците пееха във тон. Съсед на Томи беше Джон — пияница и обущар. На Том той бе добър другар и дружбата им бе голяма: на пода често спяха двама!
Несетно час след час летеха,
а вътре пееха, спореха. Завърза се словесна схватка, а бирата бе все по-сладка. Тогава Том, съвсем пиян, поде с кръчмарката роман.
Мъжът й цял превърнат в слух, но за закачките им глух, седеше с тях, от изпокон погълнат в разказа на Джон, й неговият бурен смях трещеше като гръм над тях.
Навън валеше, о нали под сушината не вали! Изчезват грижите и ето, тъй както бърза над полето трудолюбивата пчела — минутите летят с крила.
Блажен е кралят! Но щастливо прекарва всеки с чаша пиво!
И всичко има край все пак. И щастието — то е мак! Оронва листите си, щом до стръка се докоснеш, Том.
Така снежинки — палав рой, летят над бързия порой, докосват хладната вода и се разтапят без следа.
Така, изгряла над реката, живее само миг дъгата.
На края час за път настана. И вече Том напусна хана, надяна в стремената крак — наоколо бе пълен мрак и нощ, и дявол да го вземе, не бе за път такова време.
Трещеше гръм нашир и длъж. Валеше град, плющеше дъжд. светкавици нощта дереха и небесата се тресеха. Не сгъват дяволите крак по цяла нощ в подобен мрак!
В галоп, завой подир завой по пътя носеше се той. Напук на всичко, тръпнещ цял, летеше Том, опръскан с кал. Ту мрънкаше на нос куплети и тананикаше сонети, ту стиснал шапката си, с глас ругаеше самия бяс, чиито пъклени рога се мяркаха навред сега.
А между шубраците ето, се мярна черкова в полето и Том долови гласове на вещици и бесове. Наблизо тук, до оня бряг, умря търговец в пряспа сняг. А по-нататък, до водата и Чарли си разби главата. Под бряста, който тук расте, изровиха едно дете.
А там в клонака, настрана, обеси се една жена.
Пред него, нейде в тъмнината, гърмеше придошла реката. Летяха мълниите с трясък и грееха с неверен блясък дървета, шу̀браци, а ей и черковата Алоуей. Кънтеше тя от вой и грохот, от смях и глъч, и адски хохот.
Да пукнеш, дявол е, дано! Със Джон Ечменото зърно, със чашката му и със смях и в ада влизаме без страх.
Щастливи, с чашата пред нас не ни е страх от никой бяс.
А Том не бе отвътре сух. Не го уплаши злият дух. Но някаква нечиста сила скова добрата му кобила. Със ласки, милване и с бой до прага я дотътри той. Те спряха, дишайки едвам. Но, боже, що ли става там?!
Под гусли, зурли и дайрета играеше ужасна чета от дяволи и дяволици, от бесове и бесовици, от чийто пъклен хоровод кънтеше срутения свод.
Те не играеха кадрили, пренесени от много мили, и не танцуваха с поклон, модерен някой шатион, а простите, красиви танци на нашите деди-шотландци. Подскочат леко, тропнат с крак, приклекнат и подскочат пак.
Със гайда в тоя рев и стон, встрани, до източния трон, самият Ник, дебел и гладък, надуваше се до припадък.