— Не се съмнявах във вашата искреност — рече кралят, — но ми беше много приятно да го чуя още веднъж.
Той погледна Тома. И под огъня на този властен поглед Тома усети, че краката му се олюляват и всичката кръв от бузите му нахлува в сърцето.
— Господине — продължи кралят, обръщайки се към самия Тома. — Господине, зная, че сте богат и че не от интерес сте действували. Все пак бих искал да дам израз на уважението, което храня към вас. Кажете ми, господине: до този ден били ли сте благородник?
Тома геройски се помъчи да отговори. Ала думите застанаха на гърлото му. Успя само бавно да поклати глава за поздрав, както бе видял да прави адмирал Габаре всеки път, щом се обръщаше към краля.
— Сега вече сте — заяви кралят. И направи знак на един от господата, които стояха зад него с шапки в ръка. Той се приближи, поклони се доземи и предаде на негово величество едно руло пергамент, който кралят със собствената си ръка по даде на Тома.
— На колене! — подсказа адмирал Габаре тъкмо навреме.
И с нарастващо смущение Тома подгъна и двете си колена вместо само едното.
— За честта на благородническото съсловие редно е хора като вас да бъдат сред благородниците, а не сред простолюдието. Към титлите, които ви дарявам, прибавям, господине, това свидетелство за капитан, за да нямате отсега нататък друг господар освен мен.
Адмирал Габаре отстъпи две крачки назад, за да направи по-дълбок реверанс. Докато се покланяше, той прошепна на Тома, който все още бе на колене:
— Благодарете! Благодарете на краля!…
Тогава Тома затърси отчаяно във всички ъгълчета на главата си думи за приветствие, за да изрази и радостта, и гордостта, и безкрайната признателност, от които преливаше сърцето му, ала не намери. Но тъй като искаше да говори и все пак да изрази поне частица от бурните си чувства, той се изкашля два пъти, сетне изкрещя почти с цяло гърло:
— Сир! — извика той. — Сир! Ваше величество постъпи много добре!…