Та… затова май не само в Любек не обичат Томас Ман. Не го обичат навсякъде, където се спотайва или отново надига глава онова „немско“, с което той през целия си дълъг живот неотстъпно воюваше. Около себе си и в себе си. Защото… „към тази истина, която човек се опитва да каже за своя народ, може да се стигне само по пътя на самопознанието“.1
Емоционалната ми и творческа свързаност с писателя обаче не облекчава, а затруднява тая моя почетна задача да въведа българския читател в едно от най-крупните му и най-мъчни за разбиране творби — „Вълшебната планина“. Издадените досега у нас три негови книги: романите „Буденброкови“ и „Доктор Фаустус“ и сборникът с избрани новели, са придружени от кратки предговори (само единият от тях е български!), които се ограничават със сведения и размишления върху конкретното произведение. Но когато от един автор са излезли вече четири книги и този автор се казва Томас Ман, не бива да няма на български едно, поне бегло негово животоописание. А пък е и просто невъзможно да се разбере напълно това дълбоко и сложно по замисъл произведение, без да се познават основните направления в живота и творчеството на създателя му.
Писателят, към когото неговият също така знаменит колега Йоханес Р. Бехер, в качеството си на министър на културата на ГДР, преди две десетилетия се обърна с думите: „Ти, гордост и чест на Германия, Томас Ман!“, е роден на 6 юни 1875 год. в Любек като втори син (след Хайнрих) сред петте деца на търговеца на зърнени храни и сенатор Томас Йохан Хайнрих Ман. В своя автобиографичен очерк „Откъс от живота“ (1930 г.) писателят твърди, че от баща си бил наследил „сериозното и вглъбено отношение към живота“, а от майка си — артистично-веселото и удоволствието да разказва. Майката, дъщеря на бразилска креолка, очевидно е внесла струйка екзотична кръв в склерозиращите артерии на суровия патрициански род и тази кръв е обагрила емоционалния свят на двамата й сина писатели, защото и двамата са се чувствали по-добре в католическия Мюнхен и в Италия, и двамата започват творческия си път с едно обстойно и основно „разчистване на сметките“ със своя протестантски Любек.
Детството протича весело и охолно в това богато и уважавано семейство, „ханзейският дух“ като че ли е все още жив, все още се съпротивлява на опрусяването на града. Много от игрите преминават в още по-приятния дом на бабата (Буденброковата къща) и в близкия морски курорт Травемюнде, където малкият Томас отрано се сблъсква с широтата и пъстротата на света.
Ханзейски дух! Това понятие изисква малка екскурзия в историята. През 12-и в. оформящото се трето съсловие — търговци и занаятчии, тоест граждани — става всемогъщо икономически и успява да откупи от феодалите независимостта на много свои градове, да ги превърне в действително свободни, самоуправляващи се градове-държавици. Ханзейският съюз, родил се отначало като съюз на немските търговци за общо представителство и взаимно зачитане на интересите им в чужбина, със съюзяването на свободните градове Хамбург и Любек през 14-и в. се превръща в съюз на градовете по крайбрежието, към който после се присъединяват и някои от вътрешността, като Кьолн, Дортмунд и др. Този съюз владее Северното море, държи монопола на търговията в пристанищата на Англия и Скандинавските страни и довежда градовете до бурен икономически и културен разцвет чрез стопанската си мощ и вътрешната си демокрация. Един век по-късно обаче започва вече и неговият упадък, предизвикан от алчността и глупостта на феодалите, които принуждават своите градове да го напуснат, и от конкуренцията на възземащите се Англия, Дания и Холандия. Но началото на духовния му упадък започва всъщност по-рано, със самото му основаване, защото то съвпада с началото на Реформацията.
В тази връзка и тъй като есеистиката и бляскавите сказки на Томас Ман са неизвестни у нас, ми се иска да цитирам тук един по-голям пасаж от споменатата вече негова реч „Германия и германците“, който отчасти ще даде представа и за стила на този му вид творчество.
1
Тук и навсякъде след това преводът на цитатите и на заглавията на непреведените у нас произведения е мой (Л.Д.).