Шумоленето не остана незабелязано от Динго. Подушило своя стопанин, той с няколко големи скока изтича при него, като махаше опашка от радост.
Томек едва не падна на земята, когато голямото куче се помъчи да го лизне с език по лицето. Той задържа любимеца си, като го хвана за врата и му заповяда да стои мирно. Верният послушен Динго знаеше добре всяко движение на Томек, затова веднага се успокои. Само влажният му нос потрепваше, ловейки непозната миризма, която лъхаше от момчето.
„Усети миризмата на индианеца“ — помисли си Томек.
Крачка по крачка той се оттегляше навътре в храстите. Динго вървеше след него. Томек не можеше и да допусне, че ще се отърве от кучето, без да обърне вниманието на момиченцето. Затова бързо се промъкваше през храсталаците, за да се отдалечи колкото е възможно повече от верандата, когато Сали тръгне след Динго.
Не сбърка в сметките си. Сали беше видяла кучето, което изчезна в храсталаците. Извика го, а понеже много се забави, започна да го търси.
— Динго, Динго! Къде си се дянал, немирнико? Ела тук веднага!
Но Динго не се връщаше, при все че наостряше уши при тоя зов. Ядосана от непослушанието на кучето, Сали изтича навътре в градината. След двайсетина крачки се спря изненадана — видя Томек. Неговият вид я ужаси. Голите гърди на момчето, лицето и ръцете му бяха покрити със засъхнала кръв. Разчорлената му коса, разкъсаното сомбреро, което висеше на гърба му на ремък, както и изпокъсаните кожени панталони говореха недвусмислено за някакво необикновено приключение.
При друг случай Томек щеше да бъде много доволен от впечатлението, което неговият вид би направил на Сали, но сега той само се усмихна и с жестове я накара да мълчи. Сали беше дъщеря на австралийски пионер и беше видяла много неща, затова бързо се овладя и послушно тръгна след Томек.
Когато наближиха верандата, Томек се спря и каза:
— Умна глава си ти, Сали. Знаеш много добре къде и как трябва да се държиш. Мога ли да разчитам на твоята дискретност?
— Нима трябва да ме питаш за това? — ядоса се Сали — Ти много добре знаеш, че за тебе съм готова да направя всичко. Томи, ти приличаш на човек, който е убил някого! Можеш без страх да ми кажеш истината. Ще мълча като гроб. Ако обаче те заплашва следствие, ще кажа, че през цялото време сме си играли в градината.
Томек се разсмя при тая необикновена мисъл на Сали.
— Откъде пък ти дойде на ум, че съм извършил убийство? — попита я той.
— Ами защото целият си окървавен, ризата ти я няма, панталоните и шапката ти са скъсани. О-хо! Разбирам ги аз тия работи! — отговори тя.
— Приказваш глупости, както преди малко боцман Новицки — каза Томек.
— Виждам, че си ни подслушвал! Това никак не е хубаво — възмути се момиченцето.
— Това стана съвсем случайно — успокои я Томек. — Не можех естествено да се явя в тоя си вид пред майка ти. А не исках и шериф Алан да ме види.
— О-о! За това можеш да бъдеш напълно спокоен. Чичо излезе рано тая сутрин и още не се е върнал. В къщи сме сами.
— Това е… много добре. Обещай ми, че ще мълчиш като гроб. А сега искаш ли да направиш нещо за мене?
— Ей сега ще ти отговоря, Томи, но първо ми кажи боцман Новицки нарочно ли говореше, че не си можел да ме забравиш и постоянно си ми пишел писма.
Томек се изчерви, но притиснат до стената, трябваше да отговори. Затова я попита:
— А ти често ли получаваше писма от мене?
— Често, дори много често — призна тя.
— Както виждаш, боцманът е казал истината.
— Е да, но не зная дали постоянно си мислел за мене.
— А можех ли да не мисля, щом като ти пишех писма?
— Истина! И-и, каква съм глупава!
— Никога не бих казал, че си глупава — живо възрази Томек.
Сали го погледна недоверчиво.
— Кажи ми сега какво трябва да направя — каза тя.
— Постарай се дискретно да извикаш тук боцман Новицки.
— Само това ли?
— За съжаление в тоя случай жена не може да направи нищо повече за мене.
Сали се изчерви от удоволствие, че Томек я нарече „жена“.
— Добре, Томи, ще се опитам да доведа боцман Новицки, но наистина не зная какво да му кажа. Мама и боцманът така са се разприказвали на верандата…
— Помоли го да ти помогне да намерите Динго. В това време аз ще задържа кучето, докато дойдете — посъветва я Томек.
— Идеята не е лоша. Боцманът няма да ми откаже. Почакай малко — отговори Сали и изтича към къщи.
След малко Томек чу гласовете на приятелите си.