— С всички сили напред — изкрещя Мортън и пришпори коня си.
Конният отряд полетя в надпревара с вятъра… При пълен бяг те се разгънаха в една редица. Отпред, съвсем близа до Мортън и Томек, препускаше конникът със знамето на Съединените щати. Скоро се чуха отгласи от битката. Мортън издаде заповед. Разнесе се сигнал на тръба за атака.
Томек се ужаси, като видя плачевното състояние на своите другари. Мъжествените апахи и наваи се отбраняваха на възвишението на пуеблото. Вакерите ги засипваха с град от куршуми. Ако не беше помощта, щяха да загинат до един.
Конниците връхлетяха като ураган върху вакерите. С тревожни крясъци сега вече мексиканците почнаха да се крият в кактусовите храсти. Капитан Мортън ги подгони с войниците си, а Томек и Сали останаха при приятелите си. Боцманът и съюзниците индианци, които се бяха борили с последни сили, още не можеха да повярват, че Малкия вожд в последните минути им бе довел помощ.
Пръв дойде на себе си боцманът. Приличаше на демон на унищожението. Лицето, гърдите и цялото му тяло бяха опърлени от огън, от главата до краката беше опръскан с кръв. В дясната си ръка държеше тежка томахавка. Той се приближи бавно до Томек и Сали, които се ужасиха от неговия вид.
— Ама че ни притиснаха до стената! — обади се той, като дишаше тежко. — Тъкмо навреме дойдохте, няма що…
Започнаха да пренасят ранените и убитите. Няколко смели бойци вече не даваха признаци на живот. Още в началото на боя бе паднал храбрият вожд Дългите очи при опит да спаси Черната светкавица. До него лежаха Съсеченото лице и други още. Червения орел и Пламтящия лъч се бяха навели мълчаливо над тежко ранения вожд Черната светкавица. Сали и Томек коленичиха пред него, дълбоко развълнувани. Той още не беше загубил съзнание, но се виждаше ясно, че това са последните му минути.
Конниците се връщаха вкупом от преследването. Капитан Мортън скочи от коня си и застана пред агонизиращия вожд при Томек и коленичилата, разплакана Сали.
Черната светкавица впери поглед в своя бял приятел Нах’тах ни уез’зи. Завинаги ще остане тайна за какво е мислил тогава тоя страшен вожд на бунтовниците, който се беше заклел да се бори до смърт с всички нашественици, а сега беше дал живота си за своя бял приятел и бялата девойка — Бялата роза. Така завършваше неговият сън за свободата на индианците.
Томек коленичи при вожда. Хвана внимателно изстиващата му вече ръка. Черната светкавица се усмихна леко…
— Топор… за враговете, сърце за… приятелите — прошепна той.
Томек дори не се мъчеше да скрие сълзите си, които течаха по лицето му.
— Прости ми, ако можеш, Черна светкавицо. Нашата дружба не ти донесе щастие.
— Не говори така, Нах’тах ни уез’зи — прошепна индианецът със замиращ глас. — Истинското… приятелство… е цяло… съкровище…
Главата му падна безжизнена върху коленете на Червения орел. Духът на тоя велик, благороден индианец потегли към Страната на вечния лов. Едва сега той наистина получи загубената свобода.
Капитан Мортън свали шапка. Стоеше с наведена глава. Никой не разбра за какво мислеше тоя непримирим враг на червенокожите. Но навярно това не бяха весели мисли. Лицето му се помрачи. Конниците свалиха шапки.
Пламтящия лъч тихичко запя бойната песен на апахите…
След паметната битка край пуеблото на зуните в къщата на шерифа Алан се състоя важно съвещание. Нападението и разрушението на ранчото на дон Педро раздвижиха враговете на индианците. Поради влиянието на многоуважавания шериф за известно време следствието беше спряно, но някои фермери настояваха да се свика специална комисия, която да разгледа въпроса.
При това положение по-нататъшното пребиваване на буйните поляци в Съединените шати не беше желателно. Разумният шериф ги посъветва да се върнат през Мексико. Госпожа Алан веднага се съгласи с тоя проект, а двамата приятели сметнаха това за най-добър изход от неудобното положение.
Но не само те двамата бяха заплашени. Главното острие за атака беше насочено срещу индианците, които се укриваха на територията на Мексико. Обитателите на тайнствения каньон бяха принудени да помислят за своята безопасност, затова на съвещанието бяха поканени Хитрата лисица и Пламтящия лъч.
Хитрата лисица се оказа достоен за своя противник. Когато шерифът си блъскаше главата по какъв начин би могъл да помогне на червенокожите приятели, вождът попита Томек дали има още намерение да завербува група индианци, които да заминат за Европа. Като получи положителен отговор, той каза:
— Тогава бойците, които взеха участие в битката, ще заминат с Малкия вожд и Гърмящия юмрук за Европа.