— Нашият шериф е напълно прав, уважаема госпожо — обади се помирително боцманът. — За жените това е безспорно неприятна картина, но аз и Томек ще отидем да хвърлим един поглед на тоя хитрец. Естествено ако шерифът няма нищо против.
— Разбира се, разбира се! За вас може би това ще бъде едно развлечение в тая пустош — съгласи се шерифът. — Имате доста време, защото трябва да задържа пленника тук, докато дойде капитан Мортън с отряд кавалеристи, за да го откара до форта Апахе. Той ще дойде най-рано утре следобед.
— С удоволствие ще отида да разгледам Черната светкавица — обади се изведнъж Томек с такъв тон, че госпожа Алан и Сали го погледнаха укорително. — Ако полицаите го пазят добре, няма защо да се безпокоим. Но може ли човек да им вярва във всичко? А кой държи ключето от оковите?
— Браво, браво, момчето ми! Аз ценя много благоразумието и разсъдъка — похвали го шерифът, като мислеше, че е успял да убеди младия поляк в правотата на своята постъпка. — Можете да бъдете напълно спокойни, ключето от оковите виси спокойно на верижката на моя часовник — и той показа малък плосък ключ, закачен на верижката. Сали разглеждаше ключето побледняла.
— Ах, колко е добре… че… — извика тя, но веднага добави бързо: — Колко е добре, че чичо е толкова предпазлив. Мога ли и аз да отида с Томи и боцмана да видя тоя страшен човек?
— Върви, немирнице, но внимавай да не го сънуваш през нощта — смееше се шерифът.
— Сали, детето ми, не оставай вечер много дълго навън — напомни майка й. — Мене ме заболя глава, отивам да си легна.
— Добре, мамо! Да вървим, Томи!
Госпожа Алан първа напусна столовата. Шерифът задържа боцмана на „още една“ преди лягане, затова Томек и Сали излязоха сами на верандата. Сали хвана Томек за ръка.
— Томи, насмалко щях да се издам! За щастие навреме си прехапах езика. Ти знаеш ли, че също такова ключе се намира в чекмеджето на писалището в кабинета? — прошепна тя.
— Хайде де! Какви ги приказваш, умнице?!
— Не се преструвай, че не разбираш за какво мисля — ядоса се Сали. — Тая сутрин ми беше много скучно, затова влязох в кабинета и надникнах в чекмеджето на писалището. Там има железни белезници с ключе като това на верижката на чичо.
— Сигурна ли си в това?
— Разбира се! Разгледах го добре, понеже си играх с тия „гривнички“, както ги нарича боцман Новицки. И веднага познах, че ключето е съвсем същото.
Томек почака малко, за да скрие вълнението си, и отговори равнодушно:
— Нека си стои там. Какво ме интересува това? И изобщо не разбирам защо ми каза тия неща.
— Ценя благоразумието и разсъдъка — каза Сали като имитираше гласа на чичо си. — Ах ти, лицемерино. През цялото време на вечерята седи и мисли как да освободи нещастния вожд на индианците, а сега се преструва на невинно агънце.