— Сали, тихо, за бога! Какви ги дрънкаш? Току виж, че някой ни е чул?
— Е, най-после се издаде! — тържествуваше момичето. — Мене никога няма да ме излъжеш.
— А ти откъде знаеш за какво съм си мислил през време на вечерята?
— О, Томи! Нали бях ти казала веднъж че когато те гледам, зная какво мислиш. Имаш късмет, че не съм шерифът. Щях да бъда принудена веднага да те затворя в мазето.
— Сали!…
— Добре де, добре. Все пак сега виждаш нали, че дори такова глупаво момиченце може да ти бъде полезно за нещо.
— Никога не съм казвал, че си глупава — възрази Томек.
Момчето млъкна, защото едва сега му хрумна безумна мисъл. Сали не грешеше, като предполагаше, че той обмисля как да помогне на Черната светкавица. До тоя момент обаче това му се струваше невъзможно. Но сега цялата работа започна да му се вижда по-реална. Ако индианецът се освободи от оковите, сигурно ще успее да се изплъзне от преследвачите си.
Все пак Томек се колебаеше дали да се довери напълно на младата си приятелка.
Реши да проучи почвата внимателно.
— Да, Сали, трябва да призная, че си хитра и досетлива. Но какво от това, че точно такова ключе се намира в писалището на твоя чичо? Ключето само̀ няма да дойде при нас, а да се вземе оттам, е рисковано. Помисли само. За да бъде освободен индианецът, ключето трябва да се извади от чекмеджето, да се отключат оковите, в които е окован Черната светкавица, а после то да се върне обратно на мястото си.
— Томи, ако се съгласиш да ме приемеш в заговора, наемам се да извадя ключето, а после отново да го оставя в чекмеджето. Можеш да бъдеш сигурен, че ще го сложа в дупката на „гривната“ така, както е сега.
— Хм! Ще помисля. Може би ще успеем да помогнем на тоя нещастник.
— Томи, ти трябва да направиш това! Знаеш ли, че аз за пръв път ще участвувам в истински заговор?
— Добре, Сали, добре! А сега, моля те, успокой се, защото боцманът всеки момент може да дойде тук.
— Томи, не ме лъжи, моля те. Чела съм, че заговорниците винаги полагат клетва, че ще пазят тайната. Без клетва и дума не може да става за заговор.
Томек вече щеше да избухне в гняв, но в този миг в съседната стая се чу разместване на столове. Той измърмори бързо думите на импровизирана клетва за вярност към Черната светкавица, а щастливата Сали ги повтори тържествено със снижен глас.
Боцманът се появи на верандата в момента, когато момиченцето прегръщаше сърдечно Томек след полагане на клетвата. Морякът се хвана за хълбоците и рече:
— Хайде, луди глави, стига сте си гугукали. Да вървим при индианците!
— Чудесно, боцмане! Само ще попитам още нещо Томи — извика момиченцето.
После се изправи на пръсти и на един дъх прошепна на ухото на Томек:
— Боцманът ще бъде ли в заговора?
Томек я щипна по лакътя и отговори също шепнешком:
— Мисля, че да.
— Тогава нека и той се закълне! — настояваше Сали.
— Моля ти се, тихо. Боцманът ще направи това после.
— Какви са тия заговори? — извика морякът, като се забавляваше със смущението на момчето.
— Нищо, боцмане, наистина нищо — уверяваше го Сали.
V
Бягството
Томек, Сали и боцман Новицки излязоха пред къщата. Огромната бледожълта луна беше се показала зад хоризонта. Сребристата светлина пълзеше лениво между дърветата и храстите и разпръсваше вечерния мрак.
Около голям огън в двора на ранчото седяха индианците-полицаи. Те протягаха мълчаливо ръце към чиниите с храна, които Бети поставяше на земята пред тях. Отблясъците на огъня трептяха върху меднобронзовите им лица. Те ядяха сдържано, бавно, но пък каните с бира бяха непрекъснато в движение. Жадно изпразваха канчетата. Можеше да се предположи, че в тоя заместител на „огнената вода“ търсят забрава за своята гадна постъпка. Дори не особено внимателният наблюдател можеше да забележи, че червенокожите пазители на закона умишлено извръщат глави, за да не гледат към голямото клонесто памуково дърво, под което лежеше окованият пленник.
Боцманът и младите му приятели отидоха най-напред при огъня. Морякът високо похвали мъжеството на полицаите, почерпи ги с тютюн и заяви, че ако шерифът Алан няма нищо против, той е готов да почете тяхната победа с бутилка хубав ром.
Водачът на индианската стража отвърна с гърлен глас, че той сам отговаря за своите хора, защото за него са задължителни само заповедите на правителствения агент, който управлява резервата. Случайното сътрудничество с шерифа не го обвързва с допълнителни задължения.
Извънредно доволен от тоя ход на разговора, боцманът тутакси донесе една голяма бутилка ямайка, даде я на началника на стражата, като го помоли да раздели рома между всички полицаи. Индианците желаеха да се наслаждават колкото се може по-дълго на великодушния подарък, затова към всяко канче с бира шефът им доливаше по малко ром.