— Да не забравите и двамата ваши другари, които пазят пленника — напомни му боцманът, като посочи към памуковото дърво.
Шефът на полицаите кимна одобрително с глава. И веднага се запъти към пазачите с шишето в ръка. Боцманът, Томек и Сали също отидоха при тях. Докато те изпразнят канчетата си, тримата приятели внимателно разглеждаха пленника.
Черната светкавица седеше на земята. Кръстосаните на корема му ръце бяха стиснати конвулсивно. На китките блестяха стоманени пръстени, свързани с къс дебел синджир. Краката му също бяха оковани с белезници. Изпокъсаните дрехи говореха красноречиво за ожесточена борба, каквато вероятно беше водил с по-силния противник, преди да бъде хванат. Освен някои по-леки драскотини Черната светкавица не беше ранен, защото началникът на стражата беше събрал ножовете и томахавките на хората си, за да хванат бунтовника жив.
Върху попуканите устни на Черната светкавица личеше съсирена кръв. Когато видя това, Томек извика:
— Боцмане, пленникът е сигурно много жаден. Погледнете само устните му!
— Нека пукне от жажда, щом не иска да приеме от нас вода — каза твърдо началникът. — Имало е късмет това краставо куче, че Великия баща от Белия дом иска да разговаря с него. Иначе аз сам бих го погалил с ножа си, задето ни нарича предатели.
Разярен, той ритна пленника в хълбока. Черната светкавица го погледна изпод притворените си очи. Толкова омраза и презрение имаше в неговия поглед, че полицаят машинално отстъпи няколко крачки назад и като че ли се страхуваше въпреки оковите от някаква неочаквана реакция от страна на пленника.
Възмутен от постъпката на полицая, Томек направи няколко крачки към него, но бдителният боцман сложи дясната си ръка на рамото му. Жилестата тежка ръка прикова момчето на място. Боцманът каза спокойно:
— Не сме американци, затова не искаме да се месим във вашите работи. С удоволствие обаче бихме се запознали с обичаите на индианските бойци, а ако ритането на беззащитен пленник е за вас доказателство за мъжество, ритни го още веднъж, но много те моля, дай му да глътне малко ром, защото не обичам да гледам хора с попукани от жажда устни. В замяна на това веднага ще ти изпратя още една бутилка ром. Какво, съгласен ли си?
Началникът почувствува подигравка в думите на боцмана. Смути се много, но след кратко колебание отиде при пленника с пълно канче ром. Когато се наведе над Черната светкавица, той най-неочаквано дигна краката си и като ги изпружи бързо, удари със стъпалата си полицая в гърдите. Той се преметна, а съдържанието на канчето обля лицето му.
Двамата пазачи скочиха на крака. Единият перна пленника с приклада на пушката си, Черната светкавица падна на земята, без да изохка, без да издаде дори най-слаб стон.
— Ха-ха-ха! Гледай ти рогата душа! — извика боцманът. — Е, да върви по дяволите, щом предпочита да умира от жажда, отколкото да приеме нашата почерпка. А на вас ей сега ще донеса още ром.
Томек прошепна нещо на ухото на Сали. Момиченцето кимна с глава и изтича към къщи. След малко Томек и боцманът отидоха за обещания ром. Морякът имаше в стаята си двадесетина бутилки от любимата му Ямайка. При всяко ново пътешествие той носеше със себе си достатъчно количество от този ром, като твърдеше, че той е най-ефикасното средство срещу всички болести. Когато се намериха сами в стаята, боцманът погледна замислен момчето.
— Любопитен съм да зная какво би направил твоят уважаем татко, ако беше сега с нас — каза той след малко.
— Същото, което ще направим и ние, скъпи боцмане — бързо отговори Томек.
— А какво ще направим ние?
— Ще освободим Черната светкавица!
— Няма да е много лесно, братче. Стражата го пази като очите си, пленникът е окован с белезници, а освен това сме и гости на шерифа.
— Ако Черната светкавица не беше окован във вериги, сам щеше да се справи с положението — каза Томек. — Дворът с конете е само на няколко десетки крачки оттук. Той сигурно би успял да избяга.
— Ако в езерото растяха гъби, щяха да се ловят с въдица, а нямаше да се берат в гората — разсърди се боцманът. — И сега ли пак ще ми философствуваш! В случая е необходимо да размърдаме мозъците си и да измислим нещо умно. И аз зная, че е достатъчно да му се свалят белезниците, за да литне по степта като вятър. Ние обаче не можем да убием шерифа, за да…
Боцманът прекъсна изречението, защото в тоя момент вратата тихо се отвори. В стаята влезе Сали, като стъпваше внимателно на пръсти.